Из "Пътешествията на Странника"

...Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото „сега" попаднал на Сънуващ човек със странен невиждащ поглед.

- Какво искаш? - запита недоволно Сънуващия - Не виждаш ли, че съм зает и не мога да спра?

- Какво правиш? - попита Странника.

- Ами „сега" съм „велик" - каза бързо Сънуващия

- А, какъв беше преди? - полюбопитства Странника.

- Нищожество! - вживя се Сънуващия - Жалко и безпомощно, нещастно и посредствено копие на човек, незаслужаващо да съществува!

- Как е възможно това? - озадачи се Странника.

- Ужасно е! - разпалено отвърна Сънуващия - Няма нищо по-ужасно от това мое „минало"!

- И как успя да станеш „велик"? - запита отново Странника

- ТРУДНО! - потрепери Сънуващия - Много трудно! Цял живот работя за това и изкарвам пари. С тях си купувам удоволствие... и си осигурявам „мечти". С „мечтите" измислям светове, в които съм велик. А с парите си купувам удоволствие, чрез което забравям за малко кошмарите, от които бягам.

- А по какво разбра, че това трябва да правиш? - поиска да разбере Странника.

- КАК, по какво!? - се възмути Сънуващия - Казаха ми го още от малък! Още тогава „разбрах" истината!

- А кой ти го каза? - не се предаде Странника

- Винаги съм имал „велики" хора около себе си - започна да обяснява Сънуващия - Още от много малък имах велики хора, които наричах „мама" и „татко"... и други, които наричах „възрастни"... Ех! - въздъхна носталгично Сънуващия - Всички те бяха „велики" сънуващи и знаеха истината! Ако не бяха те, аз самия щях да съм умрял вече, гърчейки се в сенките на нещастието.

- А на тях „великите" кой им каза за величието? - настоя Странника

- Ами те имаха специални „възрастни", на които им казваха „светци". И знаеха, че светците са умрели заради тях... и те им казали истината за величието.

- Къде е тази истина? - продължи неуморно Странника

- В книги, които „възрастните" наричат „свещени" - заобеснява Сънуващият - В тях някои "велики" написали какво били казали „светците". Там "великите" написали още защо са го казали и как да го разберем ние „малките" хора. И който го е разбрал, може вече да се сънува на „ВЕЛИК" и щастието ще го спохожда вечно, без да има от какво да бяга. Дори описали място, което нарекли „рай". Там отивали сънуващите Важните, Великите и Святи сънища. Нима би могло да има по-голямо щастие от това!? - попита с копнеж Сънуващия - Пише още, че сме "грешни" и затова познаваме място, което святата книга нарекла „АД" - всички сънуващи много добре знаят за ужаса на това място! Иска ми се да вярвам, че никога повече няма да преживея тези кошмари! Но ако спра, дори и миг, с битките или с порциите доставящи наслада, или с вярата си в „РАЯ"... се връщам отново в своя "АД"...