2 мин за четене
Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се простира един слънчев мост - магнетичен и жив, обкован от разтопено злато, лек и подвижен, трептящ от искри. И те подканя, и те привлича, сякаш ти казва: "Ела, разходи се, не бой се! Осмели се и ще те отведа на невероятни места! Ще пребродиш през мене морето, ще достигнеш небето, с което те свързвам! А там е неизразимо красиво! Забрави своите делници, земните грижи нестихващи! Потопи се в магията на вълшебното утро, отпусни се, довери ми се... Ще видиш чудеса!"
И ако си човек, който обича авантюрите, ако не си докрай лишен от въображение и романтизъм, ще се оставиш да бъдеш отведен далече, далече... далече от мръсотията на този живот, където ти е съдено да се доказваш и бориш, да падаш и ста ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse