Изказвам ВЪЗМУЩЕНИЕТО си!

     Колкото и да се чудя, защо нещата на Земята не вървят на добре, знам, че отговор няма да намеря! Толкова преплетени и навързани са тия "неща".
Често си казвам: "Да бяхме малко по-добри и човечни...", но как ще направим разликата ако го няма злото?
Понякога доброто излиза, че е лошо за някой или обратно, лошото събитие или постъпка се окажат добри... Тук всичко е относително.
И за какво все пак се възмущавам?

   Възмущение в мен предизвикват онези качества в човешката природа, които карат лекаря да руши животи, полицая да извършва престъпления, военния да предава родината си, съдията да е подкупен и да отсъжда според парите, депутатите да оправят живота на пра-правнуците си, а избирателите им да мизерстват и още куп безмислени и противоречащи си дейности от човешкия живот. Примерите са толкова много, особено в милата ми татковина, че много хора започнаха да свикват с тях и да ги приемат за нормални...

   Някой ще каже: "Ей, ти на кой свят живееш, бе!?!" Ами такъв съм, искам да се променят тези неща някак си! Искам лекарят да не играе роля на фармацефт и да предписва нови и нови антибиотици (чието име дори означава "против живота"), искам полицаите да са най-честните същества на планетата, заедно със съдиите, разбира се! Искам военния да е на почит, защото е заложил живота и семейството си, за да могат неговите сънародници да спят спокойни. Искам толкова много неща!

   За да се стигне до там обаче пътят е много дълъг! Възмущавам се да видя, че някой изхвърля фас през прозореца на колата си, но какво трябва да сторя, да умра от ужас ли, когато чуя и видя, че милиони тонове мазут са разляти в океана? Въмущавам се, когато някой, който се има за началник, запали цигара на работното си място и останалите са длъжни да му дишат дима, не и аз обаче, защото мигновено излизам, но какво мога да сторя за милиардите тонове отровни газове избълвани всекидневно от хилядите заводи и коли по цялата земя!

   Всеки човек е съзнателната градивна частица на планетата ни! Или поне би трябвало да бъде! Всеки би могъл да посочи на детето си елементарните човешки понятия за добро и зло, а то като стане съзнателно да прецени от своята кула, дали ще ги спазва или не. И така поколение след поколение, току виж, ако не се самоунищожим както и двадесет и двете цивилизации преди нас, успеем да бъдем съзнателни, успеем да възвърнем естествения облик на Земята, успеем да създадем Пространството на Любовта. Дано!

   Сега като се замислих по-дълбоко, реших че не искам въобще да има професии! За какво са ми полицаи и военни ако възвърнем Рая на Земята? За какво са ми лекари и фармацефти, като всяка тревичка е билка, като всеки човек има в себе си над петстотин лекарствени вещества и само трябва да знае как да ги задейства. За какво са ни телефони ако възвърнем телепатичните си възможности, за какво ни е телевизията ако всеки нoрмален човек "вижда" с третото си око? Защо са ни въобще тези "смешни" машини, като сме надарени свише с толкова много възможности?

   Размечтах се, но се завърнах в реалността с поредния грохот на самолетен двигател...
Докато не сменим вида на енергията, а именно взривния вид, нещата няма да се променят на добре!
Определено вървим в погрешна посока! Технократския път няма да ни отнесе до звездите.
По-скоро ще ни затвори в метални или железобетонни кутийки като някакви мними насекоми, дзверещи се в плазмени екрани и възпроизвеждащи се в епруветки...
Не! Не бива! Не искам!

   Трябва да има изход от този път! Изхода е във всеки от нас! Вътре, дълбоко в душите ни. Всеки иска поне за малко да излезе от този механичен ритъм, да отиде на море на планина... Но какво го очаква там? Поредните кутийки за живеене, магазините, баровете, технократските услуги... За да се освободи човек от техно-манията трябва да излезе всред Природата, на чисто и естествено място. В България, за наша радост все още ги има...

   Ще спра ли да се възмущавам след тези размисли и откровения? Вероятно не, защото това ще означава, че съм се предал! Но ще опитам да трансформирам тази отрицателна емоция и да я впрегна в работа, да работи за доброто, за Промяната, за това, за което си мечтая - да върнем Рая на Земята, да създадем Пространството на Любовта! И тогава възмущението ми постепенно ще изчезне. Ще го заместят удивление и радост, спокойствие и щастие, любов и Човечност!