Измамница
Вървя по оживената улица, гледам през прозореца пустия град, танцувам в ритъма на силната музика, спя погълната от тишината, говоря, мълча, пея, смея се, плача, живея и умирам, гасна и пламтя, обичам и не мразя, не мразя никой друг освен себе си.
Гася в онази тишина собственото си съществуване, заглушавам мизерните остатъци със силната музика; по оживената улица, потънала в дълга целувка, се опитвам да намеря някъде там- вътре в себе си, далеч от логиката и истината, някаква мъничка обич, с която да я превърна в истинска целувка и… да откъсна себе си от образа на просто измамница.
Тъгувам , но не мога да се разплача. Пиша, но не ми олеква. Живея, но не съществувам. Зад лицето ми, вътре в мен се крие едно празно същество, което вечно търси и никога не намира.
Какво търси ли? Търси смисълът в това да се раздаваш за другите в опитите си да се почувстваш полезен. И в един момент, когато усетиш, че другите са щастливи покрай теб-получават и оценяват това, което им даваш, ти се рад ...