измамница
Измамница
Вървя по оживената улица, гледам през прозореца пустия град, танцувам в ритъма на силната музика, спя погълната от тишината, говоря, мълча, пея, смея се, плача, живея и умирам, гасна и пламтя, обичам и не мразя, не мразя никой друг освен себе си.
Гася в онази тишина собственото си съществуване, заглушавам мизерните остатъци със силната музика; по оживената улица, потънала в дълга целувка, се опитвам да намеря някъде там- вътре в себе си, далеч от логиката и истината, някаква мъничка обич, с която да я превърна в истинска целувка и… да откъсна себе си от образа на просто измамница.
Тъгувам , но не мога да се разплача. Пиша, но не ми олеква. Живея, но не съществувам. Зад лицето ми, вътре в мен се крие едно празно същество, което вечно търси и никога не намира.
Какво търси ли? Търси смисълът в това да се раздаваш за другите в опитите си да се почувстваш полезен. И в един момент, когато усетиш, че другите са щастливи покрай теб-получават и оценяват това, което им даваш, ти се радваш но също усещаш че отново си в задънена улица.
Празнотата не е изчезнала, просто целите ти са станали по-високи, очакванията-по-големи и така всяко щастие изглежда малко щастийце, което е непосилно да стопли капризното ми, отново недоволно същество.
Целувката продължава да създава измамното усещане за близост но… уви! Отварям очи. Виждам копнеещият поглед на поредния човек, който се заблуждава, че получава нещо от мен.
Та аз съм просто огледало-пречупвам копнежите, създавам оптическата измама за подкрепа, но дълбоко в себе си съм просто стъкло оградено от проста дървена рамка-от най-евтините.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
много означава за мен че сте харесали написаното, защото... може би всеки който пише ще ме разбере-знаете какво е чувството, когато видите, че сте разбрани и сте докоснали някого с думите си. Точно затова се радвам и... Благодаря на всички които сте написали коментар!!! 
