Изповедно

И Един мъж срещна Една жена.
Вечната заблуда, розовите мечти и въздушните кули.
За какво ми е всичко това? Имаш ли отговор? Мълчиш. Ти мълчиш, когато не се
подиграваш със себе си. Но аз видях! Видях теб! Зад всички перденца, с които си
се забулил, под тоновете прах, които времето е наслоило върху чувствата ти. Не
си имунизиран, не! Не и срещу огъня, който против волята ти те гори и УМОРЯВА с
топлината си. И аз те уморявам с вечно разбиращите си очи, с всеопрощаващите си
ръце, с нежността, от която така бягаш, така бягаш...
Скрий се отново! Потъни в собствената си старателно изкопана дупка и търси там
белия заек. Но ще откриеш лицето на жена под езерото от хладнокръвие и студен
цинизъм. Жена, която е променила тебе, живота ти, светогледа ти. Толкова странно
ли е това? Или жените са същества, създадени да сноват между кухнята и
леглото...
Мъчно ми е за теб, но не те съжалявам. Имаш време още. Животът не те е скършил
окончателно, макар вече да усещаш как ти се изплъзва и те притиска безжалостно.
Дали те обичам? О, НЕ ЗНАЯ. Когато бях готова за теб, ти ме отхвърли - нормално,
не ме ЗАБОЛЯ много. А защо се върна? Или може би не си?
Желая ти само добро - с мен или без мен. Това ти ще решиш, прецениш и претеглиш.
Мога да ти дам много, искам да ти се всеотдам и всеоткрия. А теб те е страх от
това - още по-нормално, ще ми отвърнеш със същото, съвсем не нарочно. И тази
именно мисъл те ужасява, всява паника в душата ти.
А къде е тя, душата ти? Опази ли поне нея? Сам не знаеш. Дано моята те е
докоснала поне малко.
Не искам да се сбогувам - напротив. Ще ми дадеш ли шанс? Робуваш на собствените
си, потънали в ОГОРЧЕНИЕ, предразсъдъци... Бъди! И аз ще бъда...
А когато ТОВАРЪТ ОТ РАМЕНЕТЕ ти се смъкне и отвориш очи за дребната радост от
присъствието на Другата Душа до тебе... ОБАДИ СЕ, ще те ЧАКАМ.