7 may 2009, 13:20

Живеем двоен стандарт

3.5K 0 7
2 мин за четене

Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това е, защото всички сме засегнати по някакъв начин?! Почти няма област от живота, която не е засегната от двойния стандарт – като се започне от личния ни живот и се стигне до обществените отношения.

Дори отношенията ни с близките понякога са „двоен стандарт”. Например не харесваме хора, които могат да бъдат определени като „скъперници”, но се влюбваме и в последствие се оказва, че Той е точно такъв, но понеже това е Той, не ни прави особено впечатление или си казваме, че е пестелив (дори имаме и специални думи за двойния си стандарт). Това може да се отнася за родители, приятели... Има и една особеност: по принцип не харесваме у хората черти,  които са присъщи на нас самите. Но кой не харесва себе си?

Двоен стандарт има и по много въпроси, тиражирани в публичното пространство, или пък семейно. Секс или по-точно бруталният начин, по който децата се запознават с този въпрос. Навсякъде има свободен достъп до носителите на такава „информация” - вестници, списания, филми... А филм с еротични сцени е забранен за гледане от лица под 16 години. Да не говорим, че на 16 години някои дори раждат. Как ли е станало забременяването?!

Ами насилието? Чудим се откъде подрастващите и изобщо всички сме настроени толкова агресивно. Медиите непрекъснато искат мнения от специалисти, но същите тези медии „бълват” насилие – от новините, филмите; и ако преди години за насилие в детско филмче се броеше, когато вълкът от „Ну, погоди!” хване заека за ушите, то днес произведенията за деца са преизпълнени с агресия и насилие.

За двойния стандарт в съдилищата и администрацията не ми се говори; все още „за милиони няма закони”, известните и тях правосъдието не ги лови... Отвсякъде ни засипват реклами на алкохол – съблазнителни, окуражаващи, с известни и красиви хора и някъде там, в долната част на екрана – „Консумирайте с мярка” ; При цигарите същото: даже там още по-фрапиращо – на самите кутии – „цветисти” надписи, които обясняват за вредата и крайния изход от тютюнопушенето. Абсолютна загриженост!

И колкото и да се определяме като широкоскроени, все още голотата ни притеснява. Особено, когато става въпрос за гол... гей. Ако в една и съща поза видим гола жена (напр. от кръста нагоре) или хетеромъж, няма проблеми, но ако на фотографията  е някой известен „хомо”, е извратено. Друг е въпросът дали гледката е приятна.

Няма как да заличим двойните стандарти в живота ни. Но, за съжаление, няма как и да не ни дразни в някои ситуации. А защо да не приложим двоен стандарт  в отношението си спрямо... двойния стандарт?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дими, благодаря за подкрепата! Поздрави!
  • Всеки ден се гневя на тези стандарти, но само това, а ти успя да подхванеш темата и да намираш съмишленици, които да те подкрепят.Браво! Димка Първанова
  • Илияна, благодаря за мнението! Поздрави!
  • Много ти благодаря за изказаното мнение. Споделям го. И наистина няма време. Поздрав!
  • Деси, Благодаря за коментара! Поздрави!
    Нели, и аз съм една мечтателка! Винаги е имало двойни стнадарти. Но, когато започнат да пречат и да правят такова впечатление, май е време да се замислим или даже да се ... нагърбим! Благодаря за мнението, приятелко! Поздрави!
    Миа, благодаря за мнението! Наистина ли сме свикнали?! Не мисля! Може би сме в зимен сън и ще се събудим! Надявам се! Поздрави!

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...