Какво е животът? Животът ми е един ад, един фарс, една безкрайна борба. Борба, за да се докажа, като човек, личност, характер и ум, но тази моя борба не е оценена и едва ли някога ще се оцени от някого. За всяка моя малка или голяма мечта аз трябва да се боря сама. Сама срещу всичко и всички. Вървя безспирно по пътищата на живота, но понякога, когато застана на някой кръстопът, сама се питам "Какво правя?", "Къде отивам?", "За какво се боря?" и " За кого правя всичко това?", след като съм сама. Изоставила съм всичко, което имам - майка, баща, братя - и съм се впуснала с бясна скорост по пътищата на живота, за да спечеля пари. Пари, от които имам нужда, за да продължа образованието си - своето развитие. За да мога един ден с гордост да кажа, че и аз имам висше образование, а не просто едно средно специално. ПАРИ! Винаги, когато чуя тази дума, аз изтръпвам. Защо животът се обърна така, че всичко да се свежда до парите, всичко да се постига с много пари и само ако имаш пари, ще имаш и уважение. Сега съм пак сама, далеч от дома и всички близки, и пак се боря да спечеля някой лев, за да се доближа поне малко до мечтата си (да имам пари, за да продължа образованието си). Но тази моя борба от ден на ден става все по-трудна, защото има хора, на които очевидно им преча и искат да ме отстранят от пътя си, но аз се боря и ще продължа да се боря. Днес е един напрегнат и изнервен ден за мен. Гадно ми е, искам просто да заплача и да излея мъката, която съм насъбрала в сърцето и душата си. Голяма е болката, която нося в себе си, но въпреки всичко и всички, се опитвам да не мисля за това, опитвам се да се усмихвам. Всеки път, когато излезна навън, аз си слагам маската на безгрижен и щастлив човек и ще трябва да продължа да играя този театър. Дано един ден наистина да съм щастлива и да спра да играя, защото всяка игра рано или късно те изморява. И тогава не се знае какво ще стане...
© Гергана Василева Todos los derechos reservados