Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в които имаше принуда и насилие, отнето право за избор и самоопределение. Казано по просто, разиграва се етюдът: "Ще правиш това, което аз искам. Няма да подлагаш на обсъждане моите решения. Аз мисля за цялото семейство, за цялата фирма, предприятие, област, държава."

            Ограбването, отнемането на личната свобода се случва чрез периодично или системно отправени изисквания, наставления, препоръки, ограничения, манипулации, забрани, които някой от обкръжението ни убедително представя като проявя на загриженост за общото благо. Кой упълномощава другия до нас да не зачете, да отхвърли нашето мнение, без да ни изслуша и без да се опита да разбере нашите доводи и аргументи?! Този порочен начин на комуникиране често може  да се наблюдава и в личните /семейните/, и в служебните, и в приятелските, и в обществените взаимоотношения.  

            Ще съглася с теб, приятелю, ако твърдиш, че неограничената свобода е безотговорност и може да влече след себе си опасни, разрушителни последствия.Така е. Несъмнено, един от най-ярките примери за това е дрейфането на младежи зад волана на скъпи коли, закупени с парите на техните родители. Напълно съм съгласна, че детето или младежът нямат зряла преценка за действителността и не бива всяко тяхно желание да се удовлетворява, но каквато и да е възрастта на подрастващия, той е личност, макар и недоизградена, има своя идентичност, претенции и изисквания към околните. Малкият човек трябва да бъде убеждаван щадящо в невъзможността да получи онова, което иска, особено когато желанието му не е израз на неотложна потребност. Порочна практика е родителят да пренебрегва своите наложителни потребности, за да удовлетвори някакъв каприз на детето си. Примерно, закупуване на скъпо струващ мобилен телефон или някакво току-що появило се на пазара модерно возило. Грубият отказ или насмешката в такава ситуации  не решава проблема. Нараненото Его на детето /младежа/ възможно е да потърси начин за реабилитация по неадекватен начин. Спокойният разговор, обясненията, отказът, изказан с любящ и мек тон от родителя биха му помогнали да осъзнае, че не всяко пожелано е полезно или е възможно за реализиране на мига. Дете, което е научено да приема спокойно изреченото "Не!" от  родителя, би имало здравословно Его и едва ли по-късно би демонстрирало симптоми на Нарцистично личностно разстройство или други разстройства в емоционалната сфера. Ето какво мисли по този казус д-р Уейн Дайър – автор на бестселъри в областта на приложната психология: „Семената на душевното разстройство се посяват предимно в семейства, в които липсва взаимното уважение и гарантирано право на лично пространство. Бъдете приятел за децата си, за съпруга или съпругата си, за другите членове на семейството.“ Дали осъзнаваме достатъчно добре, че взаимоотношенията в семейството творят лично и социално бъдеще?

        Защитата на личната свобода в партньорските взаимоотношения често се превръща в повод за конфликти. Особено когато единият има склонност към авторитаризъм и стремеж за доминиране при вземането на решения, касаещи двойката. Въпрос на емоционална интелигентност е воденето на конструктивен диалог, в който биха могли да бъдат постигнати договорености, които да удовлетворяват и двете страни. Любовта не изисква подчинение, ако е двустранна и зряла. За да е такава обаче, всеки един от двамата партньори трябва да уважава и цени личността и позицията на другия, а не да демонстрира желязно Его с непремерени думи и неадекватни действия. За съжаление, именно липсата на упоменатите умения е причина за краха на много партньорства.

              Неумение за водене на диалог наблюдавахме наскоро и на политическата сцена. След парламентарните избори през април и юли тази година бяха провалени възможностите за съставяне на легитимно правителство поради нежелание от страна на водачите на политическите партии, влизащи в Парламента, да се обединят около общите допирни точки в техните политики  и стратегии за управление на страната. Разбира се, причините за тези два провала са комплексни. Политолозите и анализаторите са най-добре запознати с тях, но те са доловими и за мислещия гласоподавател с активна гражданска позиция. Учим се все още на демократично мислене! Само се питам дали гражданинът би могъл да отстоява социалните си права и свободи, ако той не съумява пълноценно да оползотвори личната си свобода.  

            Защитата и утвърждаването на личната свобода без насилие, без вредене на другите около нас, според мен е най-неосъзнатият, но твърде щекотлив проблем в човешките взаимоотношения. Няма щастие без обич, но няма и обич без свобода. Уважаващият себе си човек не би приел на никаква цена ролята на жертва или мъченик в определени взаимоотношения. Само мазохистът би изтърпял стоически системни унижения и фрустрации. Без призната свобода на мисленето, на чувстването, на себеизразяването човек не е себе си, а нечия сянка. Според мен точно в това се крие философията на живота. Тя на пръв поглед изглежда доста елементарна, но съвсем не е така, ако познаваме добре същността на човешкото Его. В него е заложена силата на инстинкта ни за самосъхранение, който подклажда насилието като отношение към другия в името на собственото оцеляване. Лъжата, измамите, манипулациите, надхитряването, принудата, прецакването са проявления на първичността, на недостойното в човешкото поведение. Само там, където има призната и уважена свобода на човека до нас, има обич – единствената предпоставка за взаимно духовно израстване и разширяване територията на божественото в душите ни. Усещането за лична свобода е Светлина в душите ни, която открива нови хоризонти пред духовния ни взор, ускорява замаха на крилете на духа ни, сбъдва мечтите ни. Доколкото сме се научили да даряваме свобода, на толкова хармония и зряла взаимност във взаимоотношенията си с другите се радваме.

             Няма живот без Светлина. Не обръщайте гръб на Светлината! Година след година животът ви може да преминава под сянката на някого от най-близкото ви обкръжение. Може и да тичате след своята собствена сянка или тя да ви следва по петите. Сянката обаче не сте самите Вие! Отстоявайте свободата си, но грамотно, без насилие, с уважение към достойнството на другия! Жан Жак Русо казва следното:  „Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, а в това – да не бъде принуждаван да прави онова, което не иска.“ Неговите думи обобщават синтезирано посланията в това есе. 

Самадхи