Живот ли бе да го опишеш?

В живота на всеки човек настъпва един момент, в който губи нещо ценно. И точно когато си бил най-щастлив, губиш всичко. Осъзнаваш, че си постъпил
глупаво и наивно. Даваш си сметка за нещата и губиш надежда, вяра, интерес. Сядаш на студения под, поръчваш голяма водка и кутията с цигари стои плътно
до теб. Съсипан си. Светът ти се срива. Всичко и всички са ти черни. Намразваш всичко. Не искаш да общуваш с никого. Затваряш се в себе си.
Късметът рано или късно изневерява на всеки. Никога не забравяй откъде си тръгнал. Никога не забравяй кой си, не забравяй себе си.
Не пренебрегвай хората, които ги е грижа за теб. Докато можеш, защото всеки си отива. Хората идват и си отиват от живота ни.
Не си правете фалшиви илюзии. 
Всеки осъзнава какъв е в действителност. Какво е направил и какво е загубил. Винаги съм се чудила защо хората разбират какво са имали, когато го изгубят
завинаги. Всички правим грешки. Някои малки, други големи. Човешко е. Всичко трябва да ни бъде простено. Прошката е най-голямото успокоение, което може да
усетиш след най-голямата грешка, която си допуснал.
През целия си живот всички ще печелим и ще губим. Няма как да усетите насладата от победата, преди да почувствате агонията от загубата.
Животът продължава. Най-лошото нещо в живота не е да се провалиш на изпита или момчето/момичето, което обичаш, да те изостави. Най-лошото нещо е
да се предадеш завинаги.