Клоните, брулени от студения вятър, се рееха в свободното пространство. Студ и топлина се размесваха в моята душа, неуспокоена и неразбрана дори и от майката природа. Студът - вкопчил се здраво, вледенявайки моето сърце и топлината – изгаряща душата ми. Двете  стихии на природното чудо се стаиха в моето съзнание, едновременно пронизвайки го с горещи и ледени стрели. Не бяха стрели на Купидон, а копия, носещи отчаяние и може би дори нежелание за живот. Стрели на вечна мъка и страдание.
Желанието за живот ме откъсна от тези мисли. Желание да изживея любовта, която е екзистенциалната опора в моя живот. Желание, завладяващо моето същество и карайки го да се бори и да търси щастие. Купидон ме прониза с жезъла на вечната любов, карайки ме да търся съвършенната наслада. Сила. Любовта ми дава сила да започна незапочнатото, да постигна непостигнатото. Любовта е изначалния двигател на всичко, постигнато досега от хората.