Животът като вагон-ресторант
Животът прилича на огромен вагон-ресторант с грамадна табела "Непушачи". Отвреме-навреме спират вагона, за да изхвърлят пияните, неплащащите, неконсумиращите и нарушителите.
Хората седят на малките масички и търпеливо чакат поръчките си. От кухнята обаче, рядко носят каквото са си поръчали. Какво да се прави? Всички искат Шатобриан за двама и порциите не стигат. Получават го малко клиенти - на повечето носят Миш-маш или някой буламач без наименование. В кухнята цари лудница и, под истеричните крясъци на Главния готвач, Сервитьорите просто сграбват наличните пълни чинии и ги носят където им видят очите. Тръшват ги с апломб на първата изпречила им се маса, изревават едно: "Приятен апетит!" и пак, като чалдисани, хукват към кухнята.
Същото е и на мокрия бар. Лудница. Замаяният Барман разлива с каквато мярка му попадне и от която бутилка му попадне. Може и Дайкири да си си поръчал, обаче нямаш право на рекламации, ако ти донесат немита, със следи от червило, чаша изветряла лимонада.
По радиоуредбата дъднат неразбираеми призиви, съобщения и дори някакви музики. Във вагон-ресторанта е толкова шумно, че никой не чува точно какво говорят или пеят от устройството. Още повече, някои хора нямат ни места, ни масички и, бродейки наоколо, създават бъркотия и напрежение. Да не говорим за множеството деца, играещи си по пътеките и допринасящи за допълнителната суматоха.
Край прозорците на вагона се точат красиви гледки. Хората се възхищават през стъклото на природа. Струпват се отвреме-навреме до някой прозорец и възклицават: "Ах, каква природа!". После някой от възклицаващите дръпва дръжката на прозореца надолу и хвърля мазна хартия от сандвич. Вятърът я подема и я декорира по някой природен храст.
През вагон-ресторанта минава често и Кондукторът. Проверява и дупчи билети. Ако нямаш билет - идват полицаи и те изхвърлят. Ако пушиш - пак те изхвърлят. Ако не платиш - също.
И в тоалетна не можеш да се скриеш от Кондуктора. Тя е винаги заета и се чака на опашка. Говори се, че виновни за задръстения трафик там са клозетните поети, които с часове пишат поезия по стените на тоалетните. Тях също броят за нарушители.
Никой не знае къде се носи вагон-ресторантът. Никой не знае, дори и Кондукторът, коя е крайната спирка. Това нервира някои пътници дотам, че те скачат от влака в движение. Но никой не дърпа спирачката заради скочилите. Техен избор.
Понякога, много рядко, изкарват навън всички пътници, за да бутат вагона-ресторант. Не знам подробности, освен разкази на по-възрастните за такива аварийни ситуации... Откакто съм във вагон-ресторанта, такъв прецедент не се е случвал, а и да си призная - през повечето време съм заета да отстоявам масичката си от попълзновения на хора без места и масички. Внимавам да има пълни чинии и чаши на нея и събеседникът ми да е точно срещу ми. Старая се с всички сили да не ме изхвърлят от вагон-ресторанта поради някоя от упоменатите причини.
И се въздържам от мисълта да отворя външната врата и да скоча.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво бе, Регина!
Чудесно есе!
Поздравче от Шкафче!
-
Barona38 (Ивайло Терзийски), Mia2442 (Миа Петрова) - Благодаря ви!!!
Седем - чест и почитания!!! Безкрайно признателна съм за вниманието ти!!! -
"Животът прилича ..."
__________________
Няма да коментирам темата.В нея всеки един ЖИВ(съществен)може да намери себе си.Ако не /поне/ липсата на своето в себе си.
Искам да благодаря на Радост Даскалова за това съчинение!
Шапки долу уважаеми читатели и....Човеци!
Благодаря за удоволствието! -
Не скачай! Радост си за душата и окото, Радост!
-
doreto66 (Дора Павлова)
---------------------------
Място ще се намери, но пушенето е забранено...изпушилите ги изхвърлят.
alsako (Александър )
-------------------
Не знаех, че има и други влакове. Мен ме качиха на този без да ме питат. Не искам да скачам - живее ми се още. Блазе ти за влака - на моя влак неконсумиращите ги изхвърлят. -
Подозирам,че ти си избрала грешният влак!
Внимавай да не си намериш причина за да останеш в него.
Зная, слизането в движение е трудо,но все пак...
А в моят влак няма такъв вагон-ресторант.
Поздрави! -
мястото свободно ли е? а да имаш огънче?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
минах покрай тоалетната, подминах там опашката,
върнах се в купето(душното)и седнах... срешу теб!
Много си готина!