Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?

Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?

    Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?

Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, което се случва в момента, докато ние кроим планове за бъдещето”.

    Едни се борят, той да стане по-добър, други са оставили всичко в ръцете на съдбата. 

   Всяко преживяно нещо е останало в миналото. Всички планове за бъдещето са просто мечти и желания, за които таим надежди да се осъществят. Но нещата, които се случват в момента, са нашият живот.

    Именно всички събития, всичко преживяно, чуто, направено влияе върху нас и така изграждаме своето  Аз. Успехите, провалите, подкрепата... Вратите, които ни затварят - това са нещата от живота, които всеки преживява. 

   Всички градим себе си, според гледните си точки. Виждаме живота от много страни и го приемаме по различни начини.

  Борбата със и за живота е безмилостно жестока. Ако не си силен, то си загубен!

   Тук идва въпросът - Какво е важно в живота, за да има добро и да сме щастливи?!

   Едно от най-важните неща, които могат да накарат човек да бъде добър, то това е любовта. Тя е тази, която те кара да се усмихваш и да бъдеш щастлив. Не усещаш липса на топлина и нежност... Кара те да се чувстваш неописуемо. Тя е нещото, което ще спаси света. Защото ако всички се обичаха, може би и самият живот щеше да бъде слънчев. Щеше да е като пролетта, която всяка година ражда нов живот. 

  Обаче нещото, заради което животът не е толкова красив е омразата, страданието, самотата, злобата и други... Те карат, този красив свят да се превръща в есен. Всичко да започне, да окапва и накрая, да се превърне в зима, и да изчезне. Всички тези отрицания, които ги има, карат човекът да страда, да се превръща в чудовище, извършващо престъпления, които не желае, но обстоятелствата го карат. Хората се самозабравят и заради всичко лошо, забравят да мислят, и да правят разлика между добро и зло. За тях всичко започва да става еднакво. И в тази смесица се получава ХАОС.

  Какви са причините да ги има тези два полюса на живота, които го превръщат, до някъде в „ужас”, за нас хората?!....

   Трудно е да се изброят. Може би гладът, алчността, бездомието... Сираците... Или по точно безотговорните им родители, които са оставили беззащитното си дете само. Или хората с увреждания, които нямат никаква вина за жестоката си съдба, но ние нормалните хора ги приемаме като все едно не заслужават да живеят, а те са точно като нас!

  Има много причини за този полудобър, полулош живот.

  Накратко... Всички тези промени и събитията в живота, влияят върху нас и за това има такова разнообразие на двата полюса от хора!