Да ви кажа коя съм? И на тях да кажа? А как да го кажа, когато самата аз не знам коя съм. Как да разбера другия, когато не мога да разбера себе си? Толкова години говорене, показване, споделяне, „културен обмен” и все още си оставаме неразбрани и чужди за другите. Мъчим се да разберем чуждия живот, а не разбираме, че така нашият ще остане неразбран. Защото единственият начин да разбереш другия е да живееш като него. Да живееш друг живот. А нима искаме това? Ако го искахме, защо тогава се оплакваме от загуба на националната си идентичност. Истината е, че не сме готови да платим цената на разбирателството. Не сме готови да се покажем изцяло.
Факт е, че голяма част от човечеството, не може да даде реална самооценка на личността си. Дори и да не ни се иска да признаем, ние не познаваме себе си, до толкова добре, колкото си мислим. Ако беше така, нямаше да допускаме грешки, нямаше да съжаляваме, че не сме направили нещо, просто всичко щеше да бъде идеално... Но уви, не е така, перфектни нещ ...