Какви чувства вълнуват Вазов в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка"

     Ако искаме да разберем истината за слънцето, трябва да попитаме не всевиждащия, а слепеца.

     Така чрез взаимно изключващи се и взаимно отричащи се понятия Вазов облича в слово гамата от чувства в увода на творбата. Емоционалната тоналност се движи по нагънатия релеф на планинското възвишение, слизайки, дори пропадайки, все по-надолу и по-надолу в бездната, за да се изкачи накрая до върха. Контрастът е заложен във всички нива на лирическото въведение, подчертавайки и засилвайки възприятията на четящия.

     Чувствата, които вълнуват лирическия говорител не са частни, а общи. Те са чувства на цялата българска общност.

     Първата част е подвластна на тъмния регистър от усещания и преживявания. Тук са събрани на едно място с почти библейско смирение срам, болка, унижение, мързел като всяко следващо усещане е поднесено от анафоричното повторение, градиращо в низходяща посока. Прави впечатление, че още първата част на увода е натоварена със сетивност: вкусът тук е лют (спомени люти), слухът е представен от "присмехи обидни", зрението или невъзможността да виждаме е материализирана от съчетанието "и висне кат облак в наший кръгозор", допирът е нарисуван с "дирите стидни" от хомота, което принизява човека до животно.

     Пространството тук е тъмно (хвърлят своя мрак). Думата "окови" внушава и ни отвежда към подземие, тъмница, затвор, място под земното равнище. Тук всичко е тъмно, мрачно, болезнено, неприятно, достигнато е дъното.

     Последното "нека" обаче носи заряди на гняв, на непримиримост то е началото на съвсем друга цветова тоналност. Пространството вече е светло, бяло, небето е синьо, читателят е пренесен в планината, в Балкана, на върха. Сетивата, като източник на усещане и преживявания са заменени от трепетите на сърцето с душата - чувството тук е гордост. Смирението тук е трансформирано в титанично усилие. Метафората е много силна и въздействаща. Както върхът е задържал на раменете си необятното небе, опълченците са задържали ордите на огромната империя. Проследява се и пътят на промяната, белите кости и кървавият мъх са платения кръвен данък. Контрастът се вижда и на равнище символи. В първата част те бяха свързани със смисловото поле на мъртвата вода, мъртвия огън, мъртвата земя, докато в третата част символиката е смислово обвързана с живия огън, живата земя, живата вода така противопоставяйки вътрешните си чувства авторът ни поднася по изключителен начин разказа си за слънцето, разказан от слепец.