Много слушах за любовта и реших да споделя всичко с вас. Нека да се опитам да я представя чрез мойте възгледи...
   Пътищата са няколко, но голямата цел е една - Любовта. Тя е пътеводната светлина, към която душата се стреми и дори понякога нишката да се губи, светлината в края на тунела винаги си остава, за да бъде намерена.
  В началото ти имаш само усещане за любов, но след време знаеш - този човек ще бъде твой спътник и опора. Любовта е сила, която може да дарява както щастие и наслада, така и изпепеляващи страсти. Тя е буйна река и да не се удавиш трябва да сте двама. Че любовта е за двама -означава едно много важно нещо, когато човек обича, неговите чувства са също толкова важни, колкото и на другия. Какво става обаче, когато чувствата на другия не те интересуват, когато просто искаш да си поиграеш на любов и не зачиташ неговите чувства, края на историята със сигурност няма да бъде щастлив. В търсене на голямата любов ти убиваш някое сърце, погубваш някоя добра душа, но не нарочно... Безотговорното отношение в любовта, напразните надежди и измамата винаги водят до пагубни поражения на душите. Затваряш се в себе си и не опитваш втори път от любовта, защото си се опарил и още те боли...
  Но любовта не е само негативна... знаем го много добре. Незабравима е първата "детска"  любов. Не забравяш никога човека, който е отворил непознатата дотогава вратичка в теб. Не забравяш първата целувка, първите очи и чуствата непознати дотогава. След тази връзка любовта става все по-реална. Чуваш всеки такт на сърцето си и знаеш, че то няма да те подведе.
  В любовта сънят и реалността се преплитат. Нейният път е дълъг път към себе си и към другия. Харесва ти все повече и повече да чуваш как ти шепнат с нежни, влюбени слова и да омагьосват сърцето ти.
  Когато любовта е първа, истината за нея е простичка. Целувката е първата сериозна крачка към любовта. Не случайно първата целувка се помни винаги, тя е първото реално доказателство за съществуването на чувства между двама. Един поглед може да е само флирт, но първата целувка си е нещо по-сериозно.
  Веднъж стъпил на правилния път,  ти се стремиш към най-високото и най-доброто. Това е споделената любов - среща на две желания, които от момента на целувката се превръщат в едно. Вече събуден за любов ти искаш първичния грях, заради който Адам и Ева са били изгонени от Рая. Грехът в любовта се изплаща с болка. Любовта на телата може да бъде и грях, но се изкупва. Изкупва се с желанието, веднъж избрал правилния човек, да го направиш щастлив, да споделиш живота си с него. Изкупва се с вярност, със стремеж да бъдеш само с него. Осъществяването на любовта е именно това: вече няма една жена и един мъж - те са едно цяло. Тогава става ясно, че живота "преди" е бил само една подготовка за онова голямо чудо, наречено любов. Тя е чудо, а за чудесата се разказват легенди. Да вземем за пример Ромео и Жулиета: тяхната обич е чиста и безкрайна, вечна дори и след смъртта. За своята любов пък, жената е готова на всякакви саможертви. Веднъж избрала своя мъж, тя го следва, подкрепя тихо и безмълвно във всяко едно отношение и във всички обстоятелства. Какво става обаче, когато тази саможертва не бъде оценена по достойнство от човека срещу теб? Остава болката. Нещата се променят и познаваш разочарованието от любовта. И ако първата целувка е първата важна крачка към любовта, първата раздяла е първото изпитание в нея, не по-малко важно, защото болката да останеш сам е най-силната болка и е много трудно да се справиш с нея. Разбираш, че е имала любовта край. Светлината на любовта угасва и пътеката се губи изведнъж. Светът потъва в мрак. Тъмнината и вечната нощ покриват душата ти. Дори и единствената искрица вече я няма. И се питаш накъде отиваш? Къде е той?Загуби ли го напълно и имала ли си го някога? Питаш се къде сгреши, надяваш се... "само, ако можех"... това се чува в мислите ти, но не можеш да върнещ нито времето, нито загубената любов. Това е мъката на сърцето, което, познало веднъж светлината на любовта, цял живот се стреми към нея, дори и с риск да изгори.
    Любовта е светлия лъч в живота ни. Всеки от нас се стреми към нея. Всеки я носи в себе си, трябва само да я открие, за да бъде безкрайно щастлив. Светът е изграден от любов - обичайте се хора.