Отечеството за мен......                

     Отечеството е това, което съм усвоил от родителите си, учителите и художествената литература като образ на земята, в която съм роден. Тези мои представи не може и не бива да се променят.
     Отечеството събира всичко онова, което нашата Родина дава като плод на своя народ. Ние можем, и трябва да пазим отечеството си от ударите на онези хора, заслепени от собствения си идеал за живеене и съществуване. Всичко дадено ни на този свят е даром, то е неземно богатство, което изпълва душата ми с най-мили и топли чувства. Може би зад всички пространства на моята душа са виновни моите родители, които са ме научили да обичам отечеството такова каквото е,
     От минали времена, още от времето, когато народа ни е бил под турска власт, е пазил съзнанието, че трябва да бранят отечеството. Та дори и тези, които са били изгонени по един или друг начин, мисловно са мислили за него. Защото то е птица, събрала под крилата си всички свои чада. За тези хора знаем не само от разказите на своите родители, но и от книгите, написани точно от такива велики българи, родолюбци, които са дали живота си за отечеството. Такива българи като Левски, Ботев и не само те, хора, които са вечни паметници, с които трябва да се гордеем. Мисля, че всички ние трябва да пазим отечеството си, и да останем тук, в нашата Родина, която винаги ще остане най-скъпа за мен, защото аз тука съм родена и тук ще умра.