КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ РОБИНЗОН КРУЗО ДНЕС?

Най-трудна е битката със самия себе си! Най-сладка е победата над самия себе си!”

Човешкият живот е низ от спадове и върхове, преодоляване на височини и „възкръсване от пепелта”.

Някога Ницше беше казал: ”Това, което не ни убива - ни прави по-силни!” и може би точно в това се крие красотата на Живота – да съумеем да победим несгодите, проблемите, неприятностите, да вдигнем поглед, да потърсим светлината и надеждата, за да продължим уверено напред.

Житейският ни път често ни предоставя предизвикателства, даващи ни възможност да проверим себе си в неподозирани обстоятелства и екстремни ситуации.

Точно тогава проличава силата на характера ни, породен от опита ни, от умението ни да се противопоставим на съдбата.

А тя - Съдбата, не винаги е благосклонна към нас.

Прекрасен пример в това отношение е романът на английския писател Даниел  Дефо - „Робинзон Крузо”.

Попадайки на самотен и безлюден остров, Съдбата предоставя на едноименния герой най-важното предизвикателство - това да оцелее.

Навлизайки  в дебрите на повествованието - ние, анонимните читатели, несъзнателно си задаваме логичния и напълно резонен въпрос: ”Дали аз самият бих оцелял на негово място?!”

И отговорът никога не би бил еднозначен.

В настояще, в което мобилните комуникации и Интернет са от глобално значение за нашето съществуване, дали ние, попадайки при подобни обстоятелства, бихме могли да се преборим с природните стихии, с липсата на познания и опит, със собствените си страхове и отчаяние?!

Отговорът вероятно се крие в самите нас - във възможностите и силата на характерите ни, в способността ни да умеем да се мотвираме и не на последно място на възпитанието, което сме получили.

Несломимият дух, съобразителността и изобретателността на Робинзон Крузо са онези качества, които безспорно му помагат да оцелее годините, прекарани на острова, и са достойни за възхищение, но водещият мотив винаги и докрая си остава желанието му да се завърне в родния дом.

Това е нишката, която го води като пътеводна светлина през цялото време, която ни показва, че колкото и силен да човекът, в крайна сметка всички ние сме подвластни на собствените си чувства, спомени и желания.

Вмъкването на дивака, наречен по-късно от самия Крузо - Петкан, е умел контрапункт на силния и непоколебим герой - показвайки собствената му чувствителност и способността му да изпитва съпричастност, съжаление и болка.

Приятелството, възникнало в условията на взаимно оцеляване, е достойно за уважение и за пореден път ни разкрива, че ние, хората, независимо от пол или раса, се нуждаем и винаги ще се нуждаем един от друг.

Робинзон Крузо е герой, който може да ни научи да оцеляваме - качество, така необходимо в забързания ни, изпълнен с предизвикателства живот, да проявяваме воля и непримиримост, да не се поддаваме на отчаянието, да откриваме онзи непритихнал лъч на надеждата, който да ни води и направлява в океана, наречен Живот.

Някога Вапцаров в един свой емблематичен  стих беше написал:

„Човекът спокойно, тъй - дума
                         след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
          с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
         треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
       "Браво, човек!"

Посланието на Робинзон Крузо, което той ни оставя в наследство, е никога да не забравяме, че трябва да си останем Човеци, а какво по-хубаво от това!?