Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и доктринерството? За един мислещ човек е пределно ясно, че всяка религия представлява една специфична парадигма, в чийто обков винаги попада своеобразна тълпа, понякога дори тълпа съставена от интелектуалци. Има нещо изконно противоречиво в това да си мислим, че тълпата може да достигне до нещо толкова висше като обективната изначална истина, на която изцяло се осланя всяка вяра. Да си въобразяваме подобно нещо, означава да достигнем до непреодолим парадокс. Нали точно в името на това се появи Иисус от Назарет, за да ни накара да престанем да се кланяме на идоли и кумири /заповед фигурираща и в самата библия/. Той смело отрица синагогигите, заедно с книжниците и фарисеите, и ни даде нагледната идея за това що е вяра чрез прословутото синапено зърно. Но много ...