Какво правя с живота си, накъде отивам, това ли е моята съдба, трябва ли да я следвам? Въпроси, които си задаваш всеки ден - на които много често не намираш отговори.
Допускаш грешки, някои малки, други не, но след тях идва въпросът - A сега? Какво ще правя? Намираш сили, отново заличаваш грешката и пак продължаваш напред с разликата, че си добавил още една към списъка, който никога не забравяш, който правиш тайно в себе си и не позволяваш някой да разбере за съществуването му. Минават дни, месеци, години и животът тече, бърза и те подминава, докато не осъзнаеш, че вече е твърде късно, позволил си нещата около теб просто да се случват и не намираш смисъл едва сега да вземеш нещата в свои ръце.
Всеки ден ми се налага да правя поредица от избори, които малко или много градят живота ми, изграждат характера ми, взаимоотношенията ми със заобикалящия ме свят, само при мисълта, че аз сама контролирам живота си, ми дава сили да продължавам напред. Може би да допускам грешки, или да вземам правилни решения, но най-вече грешките ме правят пълноценна, те ми показват накъде и как да продължа, те са като малки упътващи табели към правилния път - някои подвеждащи, други не. След всеки грешен избор - боли много, и най-болезненото е когато започнеш да обвиняваш не кой да е, а себе си! След време разбираш, че животът просто проверява, поставя капани, изпити и отсъжда какъв си и дали можеш да се справиш. Не издържиш ли, не успееш ли да се справиш с препятствието, просто продължаваш да живееш с него, продължаваш да навеждаш глава и се молиш да върнеш времето, но е твърде късно...
И може би след време, пак след много въпроси, след много мисли, обвинения и самобичуване си задаваш онзи въпрос - Какво правя с живота си? Едва тогава решаваш, че не това е правилния път, че не това искаш, че не желаеш живота ти да продължава така - искаш промяна и постигаш желаното! Важното е сам да го поискаш, сам да застанеш пред света и да заявиш желанията си, готов си да продължиш и да забравиш, да прибавиш към списъка и тази грешка.
Хората приемат всяка грешка като поражение, че не им е било писано да създадат семейство, че не ги бива в дадена област, че има и по-добри от тях - нека другите да се справят. Всъщност не е така, искаш ли да бъдеш - можеш, единственото, което трябва да направиш, е да положиш усилие, да направиш всичко възможно - трудът, който си положил, винаги намира приложение, винаги добротата, която си направил, се връща.
Поставяйки си цели всеки ден и намирайки начини за достигането им, няма да се налага да си задаваш въпроса толкова често - Какво правя с живота си? Животът просто ще си продължава но той ще продължава както ти искаш, по твое желание, а не както трябва да е.
© Христина Леонска Todos los derechos reservados