Какво ражда болката?
Ако в една стара своя песен Лили Иванова пита „Кой ражда болката", аз си задавам въпроса: Какво ражда същата тази болка - грозната, опустошителната, голямата? - ИЗКУСТВО! Не зная защо, но това е отговорът ми. Най-истинското и красиво изкуство се ражда в страданието. Доста време си го мислих, но скоро се убедих. Но как е възможно нещо толкова... отрицателно (не съм сигурна дали това е най-точната дума, но е първата, която ми идва на ум и е що-годе подходяща) да ни накара да творим нещо толкова прекрасно? Разбира се, нужен е и талант и то доста. Но и необходимост да го направиш. Да споделиш за това, без да срещаш съжалителни погледи; без да слушаш съвети от хора, които дори нямат представа за какво говориш. Може би затова по-добре да излеем болката на белия лист и да придобие форма. И тогава като че ли не е толкова страшна. По-страшно е нещо, което няма форма, не може да видим или докоснем.
И тогава, там, върху листа (или по някакъв друг начин - платно, глина) болката, страданието, премесени с талант, някои въпроси и може би... много сълзи се ражда нещо, което кара хората да се възхищават, да коментират, да предполагат...
Но само листът знае истината!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
