Какво ражда болката?
Ако в една стара своя песен Лили Иванова пита „Кой ражда болката", аз си задавам въпроса: Какво ражда същата тази болка - грозната, опустошителната, голямата? - ИЗКУСТВО! Не зная защо, но това е отговорът ми. Най-истинското и красиво изкуство се ражда в страданието. Доста време си го мислих, но скоро се убедих. Но как е възможно нещо толкова... отрицателно (не съм сигурна дали това е най-точната дума, но е първата, която ми идва на ум и е що-годе подходяща) да ни накара да творим нещо толкова прекрасно? Разбира се, нужен е и талант и то доста. Но и необходимост да го направиш. Да споделиш за това, без да срещаш съжалителни погледи; без да слушаш съвети от хора, които дори нямат представа за какво говориш. Може би затова по-добре да излеем болката на белия лист и да придобие форма. И тогава като че ли не е толкова страшна. По-страшно е нещо, което няма форма, не може да видим или докоснем.
И тогава, там, върху листа (или по някакъв друг начин - платно, глина) болката, страданието, премесени с талант, някои въпроси и може би... много сълзи се ражда нещо, което кара хората да се възхищават, да коментират, да предполагат...
Но само листът знае истината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
