Животът е пъстра картина. В нея има безцветни и безделни фигури и в същото време ярки и пъстри фигури, изпълнени с енергия. Всеки има собствена идея за живота и не мога да твърдя, че сивият цвят е по-добър от розовия. Но колко много, колко ужасно много искам да разбера една истина – мястото на хората с големи сърца в нашето време.
В живота на някои съществуват крайности, на други – не. Всички сме относително ограничени – дали психически, интелектуално, социално и прочие – няма значение. Аз обаче не търся ограничението. Търся розовия цвят – любовта, благодарността, щедростта и помощта от страна на хората. Или просто казано отличителните белези на хора с големи сърца в живота, преживели истинското щастие чрез грижата за другите. Защото както пише писателят Нийл Уолш „Дайте на другите преживяванията, към които се стремите”, така и аз разбирам целта на именно тези хора в живота. Ех, ако имах рентгеновите очи на М.Тромпеева в разказа на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи” сигурно н ...