Каквото и да става - трябва да продължиш!

Всеизвестно е, че всичко, което има начало има и край. Също така знаем, че рано или късно на всеки му идва времето... Потъването във "вечния мрак" е неизбежно. Но защо трябва да го правим принудително?!

Всеки един живот се дава, за да се изживее пълноценно и докрай. Нима има нещо по-прекрасно от плода на една истинска любов? Нима има нещо по-любвеобилно от едно малко сладко бебче? Няма, разбира се! И никой, по никакъв начин няма никакво основание да се намесва в правото на живот на всеки един от нас!

По-втрещяващото, обаче, е докъде може да стигне човек, колко глупав може да бъде, за да посегне на собствения си живот. Ужасявам се, когато всеки ден чувам за самоубийства, когато си вървя по улиците и видя ковчег пред някоя къща, когато цялата тази смърт, като че ли витае около нас. Чувството е повече от неприятно! Защо, подяволите, трябва да има такива хора? Колко ли болка и отчаяние трябва да са изживели, за да стигнат до там? Знам, че няма да променя нищо, знам, че след като го прочетеш ще продължават да загиват хора и то не от друго, а от собствената си глупост!

Всеки от нас е чувал легенди за двама влюбени, които поради една или друга причина не могат да са заедно и разбира се избират да "изчезнат" завинаги, непритеснявани от никого. Избират най-лесния вариант. Но защо?! Защо има такива хора, които избират смъртта пред възможността да продължат напред, да се борят с трудностите и проблемите, и да ги победят? Та нали след смъртта дори душите им няма да продължат съществуването си! Някой случайно да е възкръстнал и да е казал, че съществува задгробен живот, без значение Рай или Ад?! Не, нали! Какво удоволствие тогава им доставя на тези хора, като се избавят от мъките? Е, така е - няма да се мъчат, но наред с това те са лишени от всякакви други чувства...

Да предположа, че със смъртта идва и краят на мъките... Но заслужава ли си да погубиш живота си, само и само, за да "решиш" даден проблеми, който те тревожи? По този начин не печелиш ти, а коварната съдба, печелят силите на мрака, колкото и глупаво и смешно да ти звучи! Искаш ли да се превърнеш в един загубеняк, предал се пред първата по-сериозна пречка, който мисли, че с края на живота си нещата ще се оправят? Аз не смятам, че го искаш! Защото казаното от нас може да се поправи... Счупеният предмет може да се замени с нов, нараненото сърце ще намери друго, което ще го обича още по-силно, предаденият вече ще се научи да не се доверява на всеки, загубата на приятел може да се поправи с ново запознанство, изобщо всяка една грешка, която сме направили в живота си можем да си я изкупим... Всяка една болка, която сме изпитали ни прави по-силни... Всяко едно разочарование ни учи да не сме толкова доверчиви... Абсолютно всичко би могло да си дойде на мястото ... Но не и, ако решиш да сложиш окончателния край...

Затова приеми следния пример:

Представи си, че вече не си сред нас... Може би трябва да си изпитал адски много болка, неимоверно голямо разочарование, може би са те наранили неописуемо много, за да стигнеш до тук... И, ако е така значи ти познаваш болката... Сега си представи как тази болка ще се отрази не на един човек, а на всички хора, които те познават и те обичат. Помисли си колко много болка ще оставиш в сърцата им! Колко разбити мечти и празнота! Представи си как ще го преживеят родителите ти... А дали изобщо ще го преживеят?... Или ти ще си виновника за тяхната смърт, макар и не пряко. Опитай се да си представиш колко много живота ще разбиеш, част от живота на колко много хора ще прибереш със себе си...

Всеки един от нас е роден, за да изживее пълноценно своето време... Всеки има право, а според мен е длъжен да се бори с трудностите, длъжен е да се справя с проблемите си и смело да продължава напред! И каквото и да става, колкото и наранен да се чувстваш, колкото и болка да си преживял, знай, че винаги ще има едно сърце, което ще тупти за теб! Винаги ще има някой, който те обича, готов да те изслуша и да се бори заедно с теб! Потърси го! А може би той е някъде около теб? Просто трябва да си дадеш сметка кой винаги ти е помагал, кой е бил до теб във всякакви ситуации и кой - просто ей-така...