От всички живи същества само и единствено ние хората сме надарени с разум и чувство за отговорност за собствените ни постъпки и за това само и единствено от нас зависи по-дълго време да опазим и успешно съхраним за бъдещите поколения водните ресурси на нашата планета.
По отношение на водата и екологията ние хората основно се поделяме на две големи противоположни една на друга групи.
От една страна са всички онези хора, които без капка жал и мисъл за бъдещето хвърлят своите битови и индустриални отпадъци във водите на реките и по този начин унищожават цял един биосвят на дъното на реката.
Възниква въпросът какво печелят такива хора. Те печелят реализирането на жалките си и егоистични временни бизнес интереси за сметка на звучния шамар,нанесен на майката природа. Тези хора приемат водата като даденост, а природата като гъба, която до край да изцедят и така капка по капка пълна банкова сметка и вървящ бизнес, а резултатът в перспектива е едно несигурно бъдеще за идните поколения, лишено от основа, която те да доразвият и надградят.
Подобни безмозъчни печалбари и егоисти едва ли някога са отваряли сетивата си рано сутрин, за да вдишат от неповторимата свежест, излъчвана от утринната роса и да се насладят на красотата на нейните капки, огрявани от лъчите на изгряващото слънце. Едва ли някога са се наслаждавали на песента на пролетен топъл дъжд, който зарежда с енергия за живот всяко живо същество.
Не, за тях са важни само и единствено печалбите и корпоративните им интереси и това ги прави силни и трудно да им се противодейства точно защото в тях са всички ресурси и сили.
Но ако такива хора се разпореждат безнаказано с водните и природни богатства на нашата планета картината, която ще последва би могла най-пълно и точно да се опише с една единствена дума - Апокалипсис и не такъв, като във филмите, а истински, жив, реален…
Достатъчно би било само да помислим за значението на водата за икономиката и какво би се случило ако тя някой ден се изчерпи.
Това би било свързано със загубата на водата като среда за транспорт,липса на охладител в промишлеността, липса на разтворител за редица съединения в химическата промишленост и т.н..
На свой ред това би довело до разпространението на редица болести, както сред хора, така и сред животни, породени от липсата на вода, затруднения във земеделие и животновъдство, а оттам и в производството на храни.
Но тук следва да се отчете величието на човешкия род, защото всички ние хората сме способни от една страна с това, което правим да рушим и убиваме, но от друга страна у нас е заложено и съзидателното, отговорното начало.
За това най-ясно бихме доказали величието си ако не се опитваме да се преборим с природата, вървейки срещу собствените и закони, а да се опитаме да я разбираме и съхраним нейните водни и екологични ресурси, защото капка по капка вода означава и капка по капка живот!
Противовес на тези негативни процеси са всички онези хора, които милеят за природата, които изхвърлят отпадъците си не във водите на реките или моретата, а в определените за целта места. Тези хора могат да бъдат забелязани често да почистват коритото на някоя река или площта около някое бистро изворче или кладенче.
Те са тези, които пропагандират екологичните идеи, носейки духа на съвременното гражданско общество.
Екологичното мислене и в частност това за опазване на водните ресурси и тяхното значение е по същество патриотично мислене, защото само човек, който милее за собствената си родина милее и за нейната природа.
Подобен род мислене подлежи на възпитание у човека. Най-лесно това би станало сред виталния капацитет на нацията, а именно децата и младите хора. Когато едно дете от малко бъде възпитавано в това да цени водата, да я разходва целесъобразно и икономично, да не я замърсява с всевъзможни отпадъци значи вече имаме един достоен, съзнателен гражданин на обществото. Един ден този човек ще предаде това мислене и на своето дете, то на неговото и така в един момент ще имаме силно гражданско общество от хора, които ценят и истински обичат и разбират природата. Тогава човек, който си позволи да замърси по какъвто и да е начин даден водоизточник ще получи безмилостното наказание от законодателя и ще бъде обществено порицан, за да разбере, че замърсяването на най-ценното богатство на земята, а именно водата е признак на липса на възпитание и назадничаво и късогледо мислене.
Всички екологични кампании както в полза на опазването на водите, така и за съхранение на другите природни ресурси тясно кореспондират с идеите на специалистите в сферата на устойчивото развитите. Именно тези учени, които са радетели за икономика, базирана на знанието и максималното сближаване и координиране на интересите на трите основни сектора - природа, икономика и общество са хората, които изразяват максимално възможния баланс, който да ни отдалечи от двете крайности, от които едната е свързана с прекомерната употреба на водните запаси, водеща до тяхното замърсяване и намаляване, а другата с подценяване възможностите на даден природен ресурс.
Само и единствено по пътя на разумния баланс между интересите на хората и природата водното богатство би се запазило чисто и капка по капка ще носи живот, а оттам и бъдеще за нашата планета.
