" това, което за гъсеницата е краят на
света, за детето е пеперуда "
Когато бях обикновен човек, виждах снега единствено бял. Когато бях художник, виждах в него стотици нюанси. Когато бях обикновен човек, виждах прозореца като част от сградата. Когато бях затворник, виждах в него частичката си свобода. Когато бях обикновен човек, виждах в живота повтарящи се действия. Когато бях умиращ, виждах в него всичко постигнато. Когато станах обикновен човек, се научих да виждам само с очите си... Когато бях дете, виждах с душата си!!!
© Някога Някъде Todos los derechos reservados