21.08.2007 г., 2:16 ч.

Когато бях... 

  Есета
1749 0 1
 

                                                                       " това, което за гъсеницата е краят на

                                                                       света, за детето е пеперуда "


   Когато бях обикновен човек, виждах снега единствено бял. Когато бях художник, виждах в него стотици нюанси. Когато бях обикновен човек, виждах прозореца като част от сградата. Когато бях затворник, виждах в него частичката си свобода. Когато бях обикновен човек, виждах в живота повтарящи се действия. Когато бях умиращ, виждах в него всичко постигнато. Когато станах обикновен човек, се научих да виждам само с очите си... Когато бях дете, виждах с душата си!!!

© Някога Някъде Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??