Живееше някога малко момиченце. Когато се роди майка му пожела необичайно име. Кръстиха го Артемида. То беше щастливо със своите родители, които му даваха цялата обич на света. Когато порасна се научи да чете. По цял ден седеше до прозореца, кафевите й къдрици се спускаха по раменете й, докато четеше “Пипи Дългото Чорапче”. Когато стана на 13 години започна да чете “Тримата Мускетари” и разни романтични книги. Въобще Артемида живееше в своя свят от герои и приказни сцени, където се чувстваше щастлива и защитена от скуката на ежедневието. Но тя порасна. Превърна се в красиво младо момиче с чудни мечти и фантазии. Чакаше принцът от приказките да дойде на бял кон, да я отведе в двореца на желанията, да бъде винаги щастлива. Но скоро разбра че в реалността няма принцове, балове и каляски, няма я Вила Вилекула с Господин Нилсон, няма нищо от онова, за което пише в книгите. Тогава тя се огледа. Разбра, че всичко, което я заобикаля е една измама. Разбра, че Доброто не съществува.
За жалост в ...