Когато дяволът обича ангел

Жена или дете, любов или омраза, глупост или мъдрост, грешно или правилно.... въпроси, въпроси и пак въпроси, а отговори няма! Съдба или просто обстоятелства, подкрепа или безразличие, желание или неприязън?! Когато дяволът обича ангел, когато злото убива доброто, когато клетвите заглушават молитвите, когато ударите на сърцето стихват... когато животът не струва нищо.
Тамян и огън... клада... и на нея любовта - обречена, изпепелена и красива. Нима красотата на любовта не е в болката, нима смъртта не е началото, нима лъжата не е лек?! Заблуди и миражи, толкова мечти, останали само в съня, толкова чувства, спиращи дъха. Не се предавай, не заспивай все още. Не затваряй очите си толкова рано. Твоето време не е дошло. Не ме оставяй сама в този свят, изпълнен със студ и въпроси, изпълнен с болка и тъгa... просто не затваряй своите очи! Не спирай да се бориш, не спирай да мечтаеш, не спирай да бъдеш тук! Винаги и завинаги тук... при мен... в сърцето ми!!!
Не ме боли, че си отиваш, боли ме, че ме оставяш сама, сама с лъжите и истините ми, сама с кошмарите и мечтите ми, сама срещу света. А само ти разбираше какво искам, какво целя, какво мечтая. Само ти беше до мен, дори когато грешах. Само ти обичаше да виждаш усмивката ми, само ти обичаше да чуваш гласа ми, само ти докосваше сърцето ми. Все още помня последния път, когато те видях. Беше в един от най -щастливите ти дни, беше искрен и щастлив, беше там! Последните ти думи бяха това, което си ми казвал винаги, това, което все още се мъча да постигна: "усмихни се"...! Просто, но искрено, глупаво, но нужно. Ти все още си тук, в мен, в сълзите ми... във всяка една сълза, която пада за теб, виждам лицето ти. Защо сега, защо на теб, защо толкова рано?! Не мога да си преставя, че аз ще съм там, а ти няма да си до мен, че аз ще се усмихвам, но не на твоите шеги, че ще спя, но не на твоето легло, че ще пия, но не от твоята чаша, че ще бъда с тях, но не и с теб. Не искам думите на хората, те не ме разбират! Не искам съжалението и успокояващите им думи. Искам да бъда сама в мъката си, сама в тъмното. Тази празнота в сърцето ми... усещам я по-празна от всякога... по-болезнена и по-черна. Нищо... едно пълно нищо! За какво ми е да виждам балкана, като ти няма да си с мен да усетиш вятъра, за какво ми е да гледам реката, като ти няма да си с мен да видиш водата, за какво ми е да се смея, като ти няма да си до мен да чуеш смеха ми, за какво ми е да съм тук без теб, за какво...??? Когато беше тук, не оценявах колко много значиш за мен, как само ти ми вярваше, как само ти ме слушаше и вървеше след мен, дори и към пропастта. Брат... нямам брат. Не ми и трябва. Имах теб - повече от брат, повече от приятел, повече от любов! Когато дяволът обича ангел...
Няма те да кажеш това, което казваше винаги, но то е изписано в небето и гравирано в сърцето ми. За това няма да се предавам. Дори и животът да ми поднася изненади, ще вървя напред с надежда в сърцето, ще се хвърля през мечтите си задъхана с единствената мисъл, че не съм разочаровала никoй, не съм разочаровала теб!
Когато дяволът обича ангел... когато тъмнината вдъхва надежда... когато някой бди над теб...
В тъмното аз все още тихо плача за теб и виждам онзи лъч светлина, който ти ми подари... лъча, който ще следвам винаги, независимо къде ще ме отведе, лъча, който осветява съдбата ми... лъча на една искрена обич - КОГАТО ДЯВОЛЪТ ОБИЧА АНГЕЛ!!!