Когато рамките са тесни за мечтите

На границата между случващо се и нереалност, аз търся себе си. Дъждът измества задуха и жегата, после дъгата доподрежда света, сякаш за да ми даде тема за размисъл. И аз вървя, а стъпките ми чертаят траекторията на търсенето.

Коя съм? За какво мечтая...?

Различни картини са изложени в галерията на моя ден. Спирам пред първата – в нея откривам силуета на човек–познат, не напълно забравен... След миг размисъл подминавам, за да се вгледам в мъничка гравюра на животни – засмивам се, а отдавна не се бях смяла. Продължавам да вървя, дъждът ме следва с пороя от въпроси:

Какво търся? Накъде летя?

Ето още картини - подредени и объркващи едновременно, една плетеница от болка и геометрични фигури, въздействащи, изпипани перфектно. И все пак чувствам безумната им недовършеност. С часове се взирам в тях. Съзнанието ми е заето с това, да откия липсващия елемент.

Какво липсва? Ще разбера ли някога?

На границата между неслучващото се и надеждата, аз търся отговори.

Това са моите картини, аз съм художникът, самоограничих се да рисувам само на платното. А рамките са тесни. Отвън, част от светлината, е всичко онова, което не успях да изобразя с бои: приятелството и подкрепата, опрощението и непрочетената книга.
Различни картини са изложени в галерията на мечтите ми. Някой налага рамка върху тях, която се опитва да ме спре, вкарва моя полет в клетка.

Докога?

Аз вървя, а стъпките ми чертаят траекторията на борбата. Ще взривя решетките, ще започна отначало!

Пред мен е новото платно, но този път ще нарисувам усмивка, цвете, може би сърце. Ще бъде голяма картина, за да побере свта в себе си. И няма да позволя на рамки да я обграждат. После ще изкрещя на всички, които се заблуждават: ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ВАС!!!!!!!!

Отвъд границата на случващо се и нереалност, аз намерих себе си. Сега започва моят път. Пожелайте ми успех!