Когато те няма...
Да кажа, че ми липсваш, не би било достатъчно... Да кажа, че не мога да дишам, без да усещам топлината на тялото ти до себе си...,е истина, но не знам дали ще я оцениш.
Поглеждам синьото на небето и виждам очите ти. Поглеждам лъчите на слънцето и виждам усмивката ти - озаряваща ме, галеща ме, нежна и жизненоважна... Днес е ден. За някои – същият като вчера. Но за мен – отново различен. По – влюбена съм. И по – щастлива. Нищо, че си далеч. Очакването, че ще се завърнеш, ме прави силна.
Искам да полетя. Винаги съм го искала. Любовта дава криле. Откривам, че мога да летя. Стига само да затворя очи, за да бъда с теб... Дори и сега. Мисълта за теб е в мен. Кара ме да усещам почти физическото ти присъствие до себе си. И да мечтая още по – силно за мига, в който ще ме прегърнеш.
Нетърпелива съм. Затова гледам толкова често небето. Затова се радвам непрекъснато на лъчите на слънцето (всъщност знаеш ли, че тях ги има и през зимата...).
Лятото си отива. Това лято си тръгва безвъзвратно. Не тъгувам за него (не както друг път). Донесе ми нещо красиво. Пазя го! Донесе ми нещо безценно. Живота си бих дала, за да го съхраня!
Донесе ми любов! Като в приказките!
Макар че понякога не те разбирам...
Не разбирам и себе си...
Казвам ти, че те обичам, а не знам дали искаш да го чуеш. После ти ми показваш, че ме обичаш... А аз непрекъснато се опитвам да прочета в действията ти думите, които все още не съм чула. Не знам дали ще ги чуя някога... А всеки твой жест, тъй обикновен, но изпълнен в внимание, ме кара да вярвам, че съм ги прочела...
Не искам да е сън...! А ако е – не искам да се събуждам...!
Щастието...какво е то? Нека го разберем заедно...
Любов моя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Далия Todos los derechos reservados
толкова е мило, нежно 
това е цяла вечност 