Когато ти не знаеш, че те гледам
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз те наблюдавам и си мисля за твоето съвършенство. Мисля за всичко онова, което ме накара да се влюбя в теб.
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз се възхищавам на очите ти, на устните ти и на гласа ти дори. Ти си този, който ме кара да забравя за всичко и да полетя в облаците. Ти си този, който ме кара да плувам в море от мечти и фантазии. Когато ти не знаеш, че те гледам, аз те наблюдавам и се старая да науча нещо ново за теб или да разбера дали съм запомнила старото. Когато ти не знаеш, че те гледам, аз си мисля за дните ми без теб. Те са мрачни и студени като ветровете на Антрактида.
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз си мисля за дните след бурята. Тези дни са спокойни, слънчеви и изпълнени с живот. Такива са и моите дни, в които ти си до мен.
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз те наблюдавам и вярвам в любовта, защото ти, най-прекрасното същество, си до мен.
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз просто те обичам.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados