Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наранявала много... бяха ме наранявали до болка, но този път беше различно! Познавах вкуса на самотата и определено не бих искала пак да го усетя. Но ето на - беше неизбежно! Щях да страдам още много, щях да нараня още много хора...
Питах се, как съм успяла да падна толкова, да забравя същността си, всички ценности, всичко в което съм вярвала - нямаше нищо, просто го нямаше. Чувствата, които изпитвах, бяха заличили всичко. Една безпътна любов, просто тлееше в мен и аз не исках да за забравя, не исках просто да обърна гръб на най-прекрасното чувство, което до този момент в живота ми бях изпитала. А и как бих могла... желанието, магията, с която се залъгвах, че някой ден наистина мога да съм щастли ...