Кои живеят истински?!

Ние, които сме примерни граждани, уравновесени в обществото и не толкова в личния живот или тези, които са различните, непримиримите, непристойните... Кои живеят? Тези, които взимат всичко от живота или тези, които му дават всичко?... Дали ще бъдем наградени за своето приличие и праведен живот, къде ще бъдем наградени и от кого? Нима другите, които не са като нас трябва да плащат за това, че искат да опитат всичко от живота, та дори това да са пагубните неща от него... Нали всеки е свободен да избира как да живее, както и дали въобще да живее... Ние правим грешка. Разглеждаме живота като постоянна величина, а в действителност той е разширено понятие на съществуването ни. Истината е, че човек не трябва да поставя пред себе си някакви прегради или бариери, защото така мисълта да си от другата страна е много примамлива. Понякога се питам, какъв щеше да е животът ми, ако винаги се ръководех и слушах само сърцето и се поддавах на емоциите и чувствата, които бушуват в мен във всяка една ситуация в моя живот?... Дали щях да съм същата или съвсем друга? Понякога ми се иска да правя и казвам всички неща, които са вътре в мен, но разумът?!... Все пак той е ръководител на нашето съществуване.

А дали сме щастливи? Вечният въпрос, задаван от векове и останал без отговор...