Вчера ми попадна една статия във Фейсбук, която си е поставила за цел да нахвърли основните качества и характеристики на просветления човек. В нея, освен излишната приповдигнатост, граничеща с идеализиране, ми направи впечатление фактът, че просветленият отново се вкарва в някакво клише. Той е такъв, такъв и такъв... Той е овладян, никога не занимава другите със своите проблеми, всъщност, според статията, той няма проблеми, защото нищо не го вълнува. Затова той може да помага на другите...
Всичко това, може и да изглежда вярно, но не е, най-малкото, защото разглежда последствията, а не причините. Отново вниманието се насочва към формата, а не към същината. Просветлението не е форма обаче. То може да приема най-различни форми, но самото то не се изчерпва с формата. Та просветленият може да бъде овладян, може и да не бъде. Той е отвъд клишето.
Причината за този външен поглед е лесно обяснима. Човекът, който е писал статията, не е просветлен. Ако беше, той нямаше да се впусне в описание, да систематизира и сочи качества, проявления. Просветлението не се поддава на описания, то е нещо отвъд тях, а вкарването му в каквото и да е клише е поредният предразсъдък.
Когато мъдреците, учителите ни сочат ума като основен препъни камък по пътя към себепознанието, те имат предвид именно това - хайде да спрем с клишетата! С достатъчно от тях сме се натоварили вече в живота си. От деца ни учат, че нещата са такива и такива. Това обаче е външната страна, това са клишета. Учат ни дори какво е любовта, а любовта не може да се опише, тя не е предмет на ума. Тя може да се прояви всякак, но не е в проявлението, не е в проявлението и лошотията, а в мотивите, които стоят зад една или друга постъпка.
Онова, което винаги ни убягва, е същината. Търсейки духовни учения и учители, ние, вместо да се изчистим от и без това прекалено многото си предразсъдъци, пълним световъзприятието си с още, при което се получава един малък хаос. Единственият ни авторитет би трябвало да сме самите ние, защото само ние знаем във всеки един момент какво чувстваме, как реагират тялото, умът, сърцето на събитията в живота ни. През вековете сме изгубили способността си дори да искаме правилно съвет, да задаваме правилните въпроси, защото, ако зададем правилния въпрос, той при всички положения съдържа отговора, съдържа решението. "Работата" на мъдреца не е да измисля вместо нас това решение, а да насочи вниманието ни към онова в нашия ум, претъпкан с куп клишета и предразсъдъци, което не е клише и предразсъдък, а същинският избор на нашето същество. Да ни обърне внимание върху същността. Какво всъщност искаме ние самите.
Просветленият бил тих, спокоен, не влизал в конфликти, помагал на другите, не вземал отношение, не съдел... Всичко това са клишета. Просветленият човек е свободен човек. И като такъв, той може да се прояви всякак. Включително и да не помага, да не дава съвети... Разликата обаче между него и онзи, който все още търси себе си е, че постъпвайки по даден начин, той го прави напълно съзнателно, прави го, защото това е изборът на неговото същество.
Живеем в света на действието. Живеем в света на формата. Затова в този свят винаги нещо се случва, за добро или за зло. При това доброто за един, е зло за друг, но не в това е въпросът. Всъщност нищо не е добро или зло. Как ще го възприемем зависи само от позицията, от гледната ни точка. Същото е с това дали ще възприемаме някого като просветлен или не. Ако ни харесва поведението му - да, той е просветлен. Ние така сме си представяли просветления. Но това са само нашите представи, това не е същината. Просветлението има само един подходящ синоним - свобода. Но какво е свобода?!
* Идеята на написаното е да обърне внимание върху същината. Всеки със съответната самодисциплина може да "изиграе" ролята на просветлен, ако трябва да се симулират определени качества (в ума и чрез ума). Такива хора наистина има достатъчно. Но, забележете - това е роля, клише, защото ролята също е клише. Същината е многостранна, многоизмерна. Нека си припомним, че всичко е Същина и ще разберем, че сме подведени, ако вярваме, че ограниченото, макар и по приятен за нас начин, проявление е цялост, свобода. Защо всички харесваме мъдреците, учителите? Защото ни дават нещо. Защото ни дават любов. Но, ако знаехме, че и тя се заплаща, щяхме сериозно да се замислим дали искаме да получим нещо от някого или е най-добре да го открием в самите себе си.
© Нели Дерали Todos los derechos reservados