Кой плаче за земята?
Когато нещо, или някой ни нарани - плачем. Плачем за любими хора, животни, места... И ... се нараняваме. Жестоко! До смърт! Не си даваме сметка, че нараняваме и земята! Тя е жива! Държи ни в шепи! Храни ни! Пои ни! Забавлява ни! И, когато ние се бием - тя страда! Ние я палим и не чуваме как стене от болка! Тровим я и си лягаме спокойни. Тя губи свои любими чеда : животни, растения, хора... Ние пак не чуваме как плаче. А, когато се разтресе, или изригне, тогава се сещаме за мощта И. Мощ, която тя подтиска. Пази ни.
Ей! Някой има ли уши за нейния плач? Някой съчувства ли и?
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В това е проблемът, Рози! Представяш ли си сега как страда земята в Сирия?! А, ние сме като въшки по нея! Само вреди и носим! Какво ли ще правим, ако тя реши да се отърве от нас? Благодаря, че прочете и коментира.
-
Колко си права!
-
За съжаление, вървим срещу себе си, без да си даваме сметка... А за поголовната сеч: нагледен пример сме, как широколистни гори са заменени от бързо растящите иглолистни, само че водата е в широколистните, и тя започна да изчезва последните десетилетия.
Традиционното чистене вече показва как тонове буклуци се събират, а щеше да е по-лесно, ако не ги правехме -
Супер! И аз я пазя от боклуци, но не мога да я опазя от пожари, от бомби, от разливи, от поголовна сеч... Благодаря, Пепи!
-
Аз! Изхвърлям си боклука разделно и пазарувам с платнена чанта
-
Хората, както и другите живи същества сме аналог на Земята.Земята е жив организъм, който ни възпроизвежда.Всичко което е в почвата ѝ, като химически елементи, е в наличие и в организма и е част от организма на човека, както и на флората и фауната на Земята.
Е, тогава: какво правим ние, хората?! Унищожаваме околната среда, която ни храни и фактически,режем клона на който стоим!
Това вече се осъзнава,но корпоративни интереси диктуват условията на труд и живот.
Човешката природа, заслепена от алчност се самоунищожава в името на ефимерни заблуди.
Поздравления за позицията, Маргарита! -
Благодаря, Валя! Трябва! Тя има нужда от разбирането ни, че е жива! От отношението ни към жив организъм!
-
Аз плача понякога, Марги...
-
Чудя се... плачем от съчувствие към хора, някои - към животни. Не съм чула някой да изпитва съчувствие към земята. Не съм чула някой да плаче с нея. Имало проблем с климата! С въздуха! Някой дава ли си сметка, че и земята страда от това? Боли я! Благодаря ви, момичета, че откликвате. Не знам, ако ллачем със земятз ,ще и олекне ли, но... Всяка война я изпълва с ровища и пепелища! Жаждата ни за лукс и богатства я обезлесяват, дупчат я със сонди! И се зачудих, във времето, когато бабите ни са били млади, как са джапали из калта? Бихме живели добре и с по-малко!
-
И аз плача за земята ☹️😢😭
-
Да, така е Земята е жива като нас. Тя страда от това, че ние оскверняваме нейната гръд, че я унищожаваме. Въпросът е до кога ще ни търпи? До кога ще търпи извращенияра и посегателствата на нас нейните чада, които я унищожаваме? Няма да е още дълго. Времето наближава. Тя ще ни унищожи, защото сме вредители... 😢 😢 😢
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
