goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
10.10.2019 г., 21:50

Кой плаче за земята?

1.2K 4 11

 Когато нещо, или някой ни нарани - плачем. Плачем за любими хора, животни, места... И ... се нараняваме. Жестоко! До смърт! Не си даваме сметка, че нараняваме и земята! Тя е жива! Държи ни в шепи! Храни ни! Пои ни! Забавлява ни! И, когато ние се бием - тя страда! Ние я палим и не чуваме как стене от болка! Тровим я и си лягаме спокойни. Тя губи свои любими чеда : животни, растения, хора... Ние пак не чуваме как плаче. А, когато се разтресе, или изригне, тогава се сещаме за мощта И. Мощ, която тя подтиска. Пази ни.

  Ей! Някой има ли уши за нейния плач? Някой съчувства ли и?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    В това е проблемът, Рози! Представяш ли си сега как страда земята в Сирия?! А, ние сме като въшки по нея! Само вреди и носим! Какво ли ще правим, ако тя реши да се отърве от нас? Благодаря, че прочете и коментира.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Колко си права!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    За съжаление, вървим срещу себе си, без да си даваме сметка... А за поголовната сеч: нагледен пример сме, как широколистни гори са заменени от бързо растящите иглолистни, само че водата е в широколистните, и тя започна да изчезва последните десетилетия.
    Традиционното чистене вече показва как тонове буклуци се събират, а щеше да е по-лесно, ако не ги правехме
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Супер! И аз я пазя от боклуци, но не мога да я опазя от пожари, от бомби, от разливи, от поголовна сеч... Благодаря, Пепи!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Аз! Изхвърлям си боклука разделно и пазарувам с платнена чанта

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Есета 2.1K 5.0

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Есета 3.2K 5.0

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Есета 2.3K 5.0

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Есета 2.4K 5.0

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Есета 1.1K 5.0

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Есета 1.6K 5.0