Денят на двадесет и четвърти декември. Обвит във вдъхновението на среб-ристобелия сняг. Ден мрачен, захвърлен в стиията и безредието на една детскамисъл. Празник колкото красив и свят, толкова и студен и тъжен за една невинна надежда. Стая мрачна, обсебена в лъжливите лъчи на зимното слънце. Там под ударите на съдбата, прегърнато от сковаващата самота стоеше то...
Дневникът на едно сираче
сутринта:
Сънувах сън-беше Коледа, а аз на този празник не плачех от болка, а от радост,че имах семейство.Имаше големи подаръци под украсената с чудни играчки и гир-лянди елха. Всичко изглеждаше сякаш беше излязло от коледна приказка. Имаше един подарък, който беше отделен от другите, на него имаше лисче с моето име, отворих го, а в него имаше макетна сиропиталището, в което живея, тогава се събудих
.
следобеда:
Цял ден стоя в стаята си и гледам през прозореца, всъщност както всеки друг ден, другите деца от сиропиталището са навън и играят със снега, който бешепокрил всичко, единствения подарък, който ...