Коледно съчинение

Коледно съчинение

Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки, докато омекнах.

Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.

И да ви кажа, олекна ми.

 В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах,

 тая топлина ме промени в друг човек.

Животът вече не изглеждаше студен и груб, а пълен с надежда и радост.

Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се избавих от доста нечисти примеси.

Още докато бях мек и податлив на обработка,

 ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма.

Там постепенно изстинах и се втвърдих.

Втвърдих се против света.

Против останалите църковни калъпи.

Против различните от мен.

Вярвах в любовта, а бях груб с тях.

Вярвах в милостта, а ги осъждах.

Вярвах в прошката, а ги охулвах.

Вярвах, че сме братя, а ги имах за чужди.

И тогава срещнах Теб...

Не, по-скоро Ти ме срещна.

Абе направо ме блъсна.

И начупи калъпната ми форма.

И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми.

 Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.

И ми даде образа на Своя Син.

Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди, но уви, било е от втора ръка.

Аз си мислех, че съм много горещ,  дори нажежен, но след срещата със Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав.

Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към ада, защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.

Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето изникна пред мен кръста на Твоя син.

И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.

Не по мои заслуги, но по Негови.

Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.

Несъвършен, но праведен!

Праведен човек, който се усъвършенства с радост.

Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,

 защото се преобразих по образа на Твоя син и оскверних техните калъпи.

Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.

Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.

Тя се оказа хладкост...

Навън съм вече 10 години и не съм изстинал.

Горя.

Всеки ден.

Всяка нощ.

Зарязах правилата им.

И прогледнах.

Оставих храната им

и се наситих.

Отрекох се от думите им.

И станах свободен човек.

Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.

Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.

Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.

Аз познавах само Сина Ти,

 но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб.

Татко!

24. 12. 2009 г.

Прага