Компромисите
„За да е успешна една връзка, трябва да има компромиси. И от двете страни.” Колко пъти сме чували или чели такова или друго подобно твърдение от хора, които имат повече опит и вероятно в повечето случаи имат поредица неуспешни връзки. Но като се замислим - наистина във взаимоотношенията си хората трябва да правят компромиси. Говоря за взаимоотношения от всякакъв тип – интимни, бизнес или пък в семейството; дори и между приятели. Но тук възниква въпросът: до каква степен можем да си позволим компромиси? И с какво? На пръв поглед отговорът е лесен – с всичко, благодарение на което ще съхраним дадената връзка, щом държим на нея. Но... Винаги има едно „но”. Бихме ли направили компромис със себе си?
Едно е, например, да отидете на почивка, където той иска или му сготвиш нещо с месо, въпреки че си вегетарианка; или пък да останете вкъщи в събота вечер, защото той иска, макар че ти се танцува.
Какво имам предвид като казвам „компромис със себе си”? Представете си, че сте влюбена в едно момче, били сте заедно, но по стечение на обстоятелствата вече не сте. Вие още сте влюбена. Друг обожател иска да сте гаджета и вие започвате някакви отношения. Казвате си: „Защо не? Трябва да му дам шанс. Или по–точно да си дам шанс. Може и да се получи.” Но не се получава, защото всеки път, когато ви докосне или целуне на вас ви е, меко казано, неприятно. И въпреки това излизате отново. И отново... Това не е ли компромис със себе си?
Представете си и друга ситуация: Излизате с някого, защото се чувствате задължена по някакъв начин и едва ли не това, което правите е нещо като благодарност. Това не е ли компромис със себе си? И някой от двамата щастлив ли е изобщо? Ами ако сте с даден човек защото има пари, въпреки че не сте влюбена в него? Разбира се, има и други ситуации, но да спра до тук.
Другият въпрос е: кой трябва да прави повече компромиси – мъжът или жената? /Макар че не трябва да ги броим, винаги прави впечатление, че единият е по–склонен./ Забелязала съм, че ако жената прави повече компромиси, в повечето случаи връзката не е много успешна и продължителна. Може би в този случай мъжете по някакъв начин променят отношението си към половинките, чувстват ги обезличени, сигурни или иначе казано „в кърпа вързани”. Рано или късно жената усеща нещата /понякога и с помощта на приятелки/ и всичко се променя. Следва... раздяла. Вероятно. Ако мъжът прави повече компромиси, като че ли нещата си идват на мястото – той е този, който трябва да угажда, да се чувства необходим; тя да прави малки женски номерца и да поддържа напрежението. Тогава мъжът се чувства мъж, а жената – жена. Природата си казва думата.
Ако приемем, че всичко е борба, дори и взаимоотношенията /или особено те/ и компромисите са някакво средство, можем да кажем: „Човек трябва да бъде така борещ се, че след всяка загуба да му остават още скъпи неща в живота”. Да правим ли компромиси? – Да! На всяка цена ли? – Не!
А вие какво ще кажете?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
