*Nightmare*

Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, след който се събуждах потна, с насълзени очи в леглото си. Сега не виждах нищо друго, освен лунната светлина, разхождаща се по съвършената морска повърхност. Лунната пътека е най-прекрасната гледка на света - единственият лъч надежда и избавление... за мен. Вървях непоколебимо, уверено, без да обръщам внимание на острите черупки на мидите, впиващи се в плътта ми и сякаш опитващи се да ми причинят болка, да ме върнат към реалността, да ми попречат. Спрях! Бялата ми сатенена нощница се развяваше, пресягаше се към морето. Дългата ми тъмнокестенява, почти черна коса галеше лицето ми и извършваше красиви спирали, породени от нощния бриз. Водата заливаше босите ми ходила и след това безмълвно, приканващо се отдръпваше. Направих една крачка и разрязах огледалната повърхност. Бледото ми отражение, взиращо се усмихнато в мен, се разми и после пак се появи със същото изражение, сякаш не се боеше от нищо, сякаш знаеше, че пак ще се върне. Направих нова крачка... после още една... и още една... Луната хвърляше малките си сребърни мрежи върху мен, нетърпелива като дете, очакваща! Водата вече стигаше до врата ми. Погледнах Луната отново и... се потопих. Морската майка ме обгръщаше отвсякъде, прегръщаше ме! Не исках да се измъкна от задушаващата ù прегръдка. Давех се, но не ми пукаше. Реех се насред пространството, потънала във воал от копринени кичури и кремав сатен. И изведнъж видях очи... две очи с цвят, бушуващ между тъмните нюанси на оникса... Неговите очи, взиращи се в мен съжалително, както всеки път, когато, подтикната от болката, се опитвах да направя нещо нередно. Не! Исках да изпищя, но от устата ми не излизаше нито звук.

Събудих се крещяща и обляна в пот в леглото си... отново! Този кошмар никога няма да спре да ме преследва... по бузата ми се търкулна сълза. Погледнах към Луната... отново!