Понякога, когато много ме боли,

притварям аз очи.

Сълза се спуска по лицето, а

мъка сковава сърцето.

Думи, думи, много думи вътре в моята глава.

Чудя се, кои от тях да подбера.

И обърнах се към тях за съвет,

коя от тях заслужава да е в тоз стихоплет.

Мъката ми проговори:

- Избери мен и няма да сбъркаш. Аз съм силна и винаги въздействам.

След нея и скръбта ми продума:

- Вземи ме с мъката, аз също съм силна.

След тях започнаха всички да викат.

Там бяха болката, страданието, тишината, отчаянието...

- Ще ви взема всичките - казах им аз. Но за да ви има тук,

вътре в мен има една единствена дума, заради която ви потърсих.

И тази дума е най-силната сред вас, но никога не идва сама.

Вие всичките я следвате навсякъде.

Смъртта - това е най-страшната дума...