Понякога, когато много ме боли,
притварям аз очи.
Сълза се спуска по лицето, а
мъка сковава сърцето.
Думи, думи, много думи вътре в моята глава.
Чудя се, кои от тях да подбера.
И обърнах се към тях за съвет,
коя от тях заслужава да е в тоз стихоплет.
Мъката ми проговори:
- Избери мен и няма да сбъркаш. Аз съм силна и винаги въздействам.
След нея и скръбта ми продума:
- Вземи ме с мъката, аз също съм силна. ...