6 may 2012, 22:50

Край или промяна

  Ensayos
1.5K 0 4
1 мин за четене

                                         К Р А Й  И Л И  П Р О М Я Н А

 

 

 

Не знам дали сте забелязали, но като че ли човечеството страда от една силно заразна и трудно лечима болест, наречена материализъм. Някога хората се стремели да си купят най-вече това, което наистина им е необходимо, а изделията имали дълъг срок на годност. Дрехите, предметите, вещите се използвали, докато траела тяхната здравина. Днес обаче живеем в свят на краткотрайните неща. Такива станаха и взаимоотношенията ни. Подменяме мебелите си, без да е необходимо, трупаме в гардероба си дрехи, които обличаме по 1-2 пъти. Вземаме си всяка година нов мобилен телефон, защото е излязъл нов, по-модерен модел. Купуваме си закуска и половината изхвърляме в кошчето. Не се замисляме, че всичкото това разточителство ни превръща в роби на суетата и икономическата система. Консуматорското общество ни е впримчило здраво в огромната си паяжина, залъгвайки ни с лъскави дрънкулки, които не са ни необходими, и така ни принуждават постоянно да работим, за да можем да ги притежаваме. А какво става с наистина стойностните неща, като човечността, морала, културата? Те са захвърлени, като непотребни вещи. Днес е модерно да си циничен и хитър, да излъжеш, да откраднеш, да живееш извън закона. Но всяко нещо, което е противоестествено, омръзва. В света се наблюдава процес на пробуждане и осъзнаване, че смисълът на живота не е в безкрайното консумиране, защото то ни води към задънена улица. Кризата, в която се намираме, се дължи именно на това. Ето защо трябва да променим модела си на мислене и да отворим съзнанието си към общочовешките ценности – любов, равенство, братство и вяра във Висшето предназначение на човешкия живот, изпълнен със съзидателност, добротворство и хармония. Защото ние носим в себе си Божествената искра на безсмъртната си Душа и дълбоко в себе си знаем, че сме призвани да поправим изкривената си реалност и да заживеем в нов, по-добър свят – Новото Небе и Новата Земя, за които се говори в Библията. Това се очаква от нас и ние трябва да докажем, че сме достойни да живеем на границата на две хилядолетия. Уникална възможност, не мислите ли?                                                                    

                           

                                                                                                                           Селена Ревитано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Панкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Мисля точно като теб. Необходими са ни толкова малко неща, с толкова малко можем да живеем, а всички се стремим към по-големи заплати и разточителство...
    Поздрави!
  • До някъде си права, но мисля, че е прекалено крайно, но въпреки това ако поне половината от човечеството мислеше така кризата поне щеше да се избегне. Не мисля, че трябва да сме толкова крайни според мен трябва да има една везна и всичко просто да е в граници равновесно.
  • Много добре казано !

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...