Беше прекрасно. Всичко наоколо ме изпълваше с необятна енергия. Вървях по алеите и се усмихвах, щастлива от това, че можех да се насладя на гледката край мен.
Есента винаги е внасяла един светъл лъч на топлина и обич в душата ми. Сякаш природата сменя дрехата си и се облича в нова, с която да отиде на последната си вечер – балната.
Листата капеха. Всяко едно бе толкова уникално и различно, получило определено количество светлина и топлина. Капейки, те създаваха пъстър и мек килим, който би заменил и най – луксозното покривало.
Всичко в този парк бе като омагьосано. Високите дървета се разделяха с всяко свое дете и го закриляха отвисоко, докато падне. Чувствах се като в рая. Бях запленена от чудната есенна картина. Участвах в нея като наблюдател и си мислех за красотата в живота.
За мен истинската красота е в природното и естественото. Тя е сила и величие, вдъхновение и упование, вдъхва радост и надежда, желания и мечти.
Какво е красотата? Съвкупност от най-съвършените форми и цветове.
...