Беше прекрасно. Всичко наоколо ме изпълваше с необятна енергия. Вървях по алеите и се усмихвах, щастлива от това, че можех да се насладя на гледката край мен.

Есента винаги е внасяла един светъл лъч на топлина и обич в душата ми. Сякаш природата сменя дрехата си и се облича в нова, с която да отиде на последната си вечер – балната.

Листата капеха. Всяко едно бе толкова уникално и различно, получило определено количество светлина и топлина. Капейки, те създаваха пъстър и мек килим, който би заменил и най – луксозното покривало.

Всичко в този парк бе като омагьосано. Високите дървета се разделяха с всяко свое дете и го закриляха отвисоко, докато падне. Чувствах се като в рая. Бях запленена от чудната есенна картина. Участвах в нея като наблюдател и си мислех за красотата в живота.

За мен истинската красота е в природното и естественото. Тя е сила и величие, вдъхновение и упование, вдъхва радост и надежда, желания и мечти.

Какво е красотата? Съвкупност от най-съвършените форми и цветове.

Къде можем да я намерим? Навсякъде! В парка, където се разхождаме; в планината; на брега на морето; в спокойствието и уюта на дома; в миговете със семейството ни; сред смеха с приятелите; в училище сред нашите ученици, които се веселят и дивеят. Изобщо навсякъде и у всеки, който се усмихва и предизвиква усмивки по лицата на хората. Защото красотата е нищо, ако не вдъхва надежда  и желание за по-добро съществуване.

В живота ни присъстват толкова стереотипи, относно какво и кой е “красив”. Това е безумство. Красотата е най-относителното нещо, особено ако я определяме по външната й обвивка. Тогава това не е красота. Може да е завист, злоба, нещастие и тъга по невъзможното. Няма радост,следователно няма и красота. Човек трябва да се научи  да “вижда” красотата не с очите си, а със сърцето и чувствата си. Необходимо е да отворим сетивата си за една нова красота – такава, която да те накара и да обичаш.

В този ред на мисли, продължавам да вървя из приказния парк, да му се радвам и любувам, да обичам красотата край мен. Истина е, че тя ще спаси света – абсолютно! Преди това трябва да разберем какво е красиво, къде и как да го намерим. Да се научим да я разпознаваме и усещаме. Чак тогава тя ще придобие своето истинско лице и ще ни спаси – нас, живота ни и света.