Кръговрат
Как искам пак да съм дете! Да лежа на поляни след дългото тичане, тревичка да гъделичка нослето ми, а погледът ми да се рее в красивите облаци. Ето ги, започват да се редят пред погледа ми лебеди – бели и пухкави, после локомотивче с пушещо коминче, танцуващи пеперуди и още много други картини – облаци. А земята ухае на свежест и една капка роса, стичаща се по листата, бавно се търкулва по бузата ми. Тялото ми потръпва от хладната прегръдка на земята. Аз се изправям и отново започвам да тичам и така, докато се уморя. И пак на земята и всичко се повтаря – това е моят детски кръговрат.
Как искам пак да съм на 16. Да тичам боса по брега на морето, разпръсквайки с нозе капки вода и събуждайки морските обитатели. А щом ме завладее умората, да полегна там, на същия този бряг, върху мокрия пясък. Слънцето да целува нежно кожата ми, а вълните да ме галят и охлаждат страстите ми. Малки рачета да ме пощипват по глезените, а в ушите ми да звучи грохотът от разбиващите се вълни.
Как искам пак да съм на деветнадесет. И бавно да пристъпвам в бяла рокля, трепереща върху зажаднялото ми за ласки тяло. Да се взирам върху стотиците погледи докато срещна твоя – истински и изпепеляващ. Да протегна ръцете си и ти отново да ги поемеш, както някога преди. А после с тези ръце да поемем и момченцето и момиченцето – плодовете на нашата любов.
Но няма връщане назад. И всичко е някак различно – днес нашите деца се реят в облаците, бягат по брега и потреперват от нежни ласки, а аз просто бавно остарявам. А може би това е най-истинският кръговрат?
Онзи, който ме кара да се чувствам жива. Онзи, който ме прави полезна. Онзи, който ме кара да любя, да копнея, да мечтая. И нека остарявам, щом само така ще го чувствам по-истински. Докато затворя очи, но тогава ще започне техният кръговрат. Не съм егоист - нека и те го усетят, нека и тях да ги завладее! Нали затова ги създаваме - за да ги обичаме и живота с тях да продължаваме!
02.02.2009 год.
Светломира Ал. Костова
© Светломира Костова Todos los derechos reservados