Кръговрат
Как искам пак да съм дете! Да лежа на поляни след дългото тичане, тревичка да гъделичка нослето ми, а погледът ми да се рее в красивите облаци. Ето ги, започват да се редят пред погледа ми лебеди – бели и пухкави, после локомотивче с пушещо коминче, танцуващи пеперуди и още много други картини – облаци. А земята ухае на свежест и една капка роса, стичаща се по листата, бавно се търкулва по бузата ми. Тялото ми потръпва от хладната прегръдка на земята. Аз се изправям и отново започвам да тичам и така, докато се уморя. И пак на земята и всичко се повтаря – това е моят детски кръговрат.
Как искам пак да съм на 16. Да тичам боса по брега на морето, разпръсквайки с нозе капки вода и събуждайки морските обитатели. А щом ме завладее умората, да полегна там, на същия този бряг, върху мокрия пясък. Слънцето да целува нежно кожата ми, а вълните да ме галят и охлаждат страстите ми. Малки рачета да ме пощипват по глезените, а в ушите ми да звучи грохотът от разбиващите се вълни.
Как иска ...