Има поне три вида жени, в зависимост от начина за придобиване. Някои се купуват. Това са евтините жени. Други се крадат, това са глупавите. Трети се отдават под наем - общите.

За евтините, знаем как стоят нещата - влизаш в чалга дискотека и фиксираш готините мацки (тия, дето приличат на кукли, когато са гримирани, но на уроди, когато се събудиш до тях), избираш си някоя и я ползваш за една вечер, като за услугата си плащаш в зависимост от слоя грим. Не ми се говори за тях. Не са особено интересни. Еднакви са. Когато клонирането официално навлезе сред хората, ще възникнат спорове дали не са правени опити именно с този тип жени. Не съм сигурен, може би мадамите от чалга клубовете са клонинги на жената олицетворение на овцата Доли.

Има жени/момичета, които не можеш да купиш, защото някой си ги е откраднал. Залъгал ги е някак и те са му се отдали с цялата си мозъчна гънка. Тия жени са по-заслужаващи да живеят от ония, първите. Тях обаче не ги харесвам, защото не мислят, а си мислят, че чувстват. Обаче, сигурно и вие се сещате за някое девойче, което ходи с по-възрастен младеж, често безперспективен и не особено верен, който обаче залъгва момето и то блещи поглед насреща му с кеф.

Жените под наем пък биват две групи. Професионалистки... проститутки и просто купонджийки или някаква по-груба дума. Те обикновено са умни. Не са противни. Можеш да водиш смислен разговор с тях, а и няма да се правят на интересни, като им зададеш някой по-неудобен въпрос. Просто ще ти отговорят, гледайки те в очите с поглед, казващ: да, аз съм малко развратна и кво, искаш ли да се пробваме? Те са жени с малко по-мъжко мислене. Готини са обаче, не можеш да ги купиш или да ги откраднеш, щото са силни.

Ако обаче в тези три групи бяха всички жени, животът щеше да е ад, поне за хора като мен. Хора, които търсят нещо в погледа на жената, нещо в усмивката ù... нещо изключително. Нещо, което да не им дава да я категоризират. Да не се вписва в ония три раздела. Нещо, от което може да пламне огън. Хубаво е, че и такива жени има. Те са най-хубавото нещо на света, поне за 20-тина годишните мъже. Те са жени, които не бива да имаме. Не бива да се стремим да притежаваме. Те са красотата, истинската, на живота. Гадно е обаче, че няма капка сигурност относно тях. Не можеш да си сигурен какво става с нещо, което не е твое. Карат ни да треперим и то не защото така им е скимнало, а защото така се случва. Просто следват сърцата си, както и ние, и греят, както и ние, когато две сърца забият с общ ритъм, после тъгуват, когато ритмите се разминат и ако им е писано, дочакват следващия път, когато ще намерят нещо, което си струва. 

Иска ми се да има повече такива хора. Смея да твърдя дори, че така трябва да се живее. Без страх от самота или от възможността да бъдем наранени. Пускайте се по течението и улавяйте точните вибрации, а не се опитвайте да контролирате своите.