Народни Будители! Пробудих се с гимнастика-пластика. И разтягайки ластика на буржоазната схоластика, съзрях на къра ЦЦ да чеше крави и кобили. Добих нови сили, преодолях младежките си увлечения и напълних главата си с мозък. Така се почувствах удовлетворен: попих културата на Албиона и на отвъдокеанските пълноглавци, игнорирайки селско-ниското мисловно ниво в моята одъртяла и неевропеизирана по bla-bla стандартите Страна.

>>>>>

Ама както всичко се опорочава от проклетото руско лоби, говорещо чрез устата на Екатерина II “... в света няма нищо съвършено...“ ... - аз се замислих за деца, внуци, семейство, приятели, народ.

>>>>>

За нас, нормалните хора, нещата от живота са ясни. Прочитайки обаче думите на Ив Деска „... информацията така ни затрупва, че гласът на справедливостта и обикновените хора се губи, губи се сред крясъците на демоните...“, се замислих дълбоко (а и ми дотегна разни малформации да каканижат назидателно).

>>>>>

Аз и голяма част от състудентите ми положихме приемни изпити, и след открито класиране бяхме приети в Юридическия факултет на Софийски университет „Кл. Охридски“. Никой никога не ни е изисквал, нито поставял условие, нито предлагал да ставаме членове на БКП. Оказа се, че разни групи хора (примерно-образно казано – като ЦЦ, ББ, АА, КК, СС, ЯЯ) се стекоха заедно с нас в Юридическия факултет — по рабфаковско-партийно-стопанско-спортно-полицейско-номенклатурно русло, използвайки специални квоти.

Не ги назовавам „лоши“ — просто бяха други (дори и във вапцаровия смисъл).

>>>>>

Логично при разпределението и намирането на работа многоглавите номенклатури бяха с предизвестено предимство... и рабфаковците с гаранция от „работодателите“ си за по-високо обществено-партийно ниво. И сега ореваха орталъка, че били насилвани и принуждавани от системата. А те просто са заобиколили табелката на Кърт Вонегът „вход забранен, и то точно за теб“.

>>>>>

Избор винаги съществува – само да имаш мисловен простор и кураж (според бай Славейко „... стремим се към центъра на Слънцето... а след него има безброй темни галактики...“). Очебиещо е, че в „демократичното“ време елементарни същества се опитват да прехвърлят срама си на чужд гръб, като преиначават иначе безличната си и мижава история... а оттук до престъплението няма граница.

>>>>>

Рабфаковецът ЦЦ (като всепоглъщащо нарицателно) облече маркови одежди - съобразно 230-годишните инструкции на напредничавите си евроатлатически ментори, за да излезе на мегдана и да тръшне в земята Хилари Клинтън в честното състезание за по-голяма лъжа, а с женска хитрост да надделее над Доналд Тръмп в зомбирания танц на простотията.

>>>>>

Въпросът е, че след 1989 г. тези хорица забравиха и отрекоха членството си в БКП, оплакаха се от идейна и материална принуда и създадоха или се присъединиха (прескачайки като пеперуди) към настоящите политически партии... Да ме прости Хуан Рамон Хименес (защото е имал предвид добри хора) – “... те писаха накриво...“. Тъй грозно го надраскаха... че и неграмотно... а вследствие – и срамно... Ама хвана само временно-исторически дикиш... Е-е-е, както се случва на всеки амбициран и простоват демон - забравяйки, че нещата не могат да се държат потулени – дори и въпреки тоталния контрол и манипулация, и съобразно айфоно-предметно-виртуалния и дори еволюционно-разсъдително-мисловния път на българското общество.

>>>>>

И ето че отново има „рабфак“-ове в Републиката, и последващи обезличени дипломи (придобити с пари и/или власт, и/или партии – което е едно и също) — в условията на „много“ свободни пазарно-обществени отношения. Впрочем – тиражираната диплома на ЦЦ изглежда истинска – съпоставяйки я с моята... е, има някои графо-разлики, пък и не виждам приложенията... и практико-теоретическия изпит... а и установих, че госпожата (щях да кажа „лелката“ – прости ме, Господи, толкова ли одъртях?!) има по-ниски оценки от мен, ама нейсе – бял кахър...

>>>>>

Но дори и в затънтените паланки, а и най-вече там, е ясно, че проблемът не е в дипломите (особено днешните – обезстойностени, )... в изкривяването, подмяната, опростачването, подигравката с ценности (апропо – не става въпрос за злато, а за безценности... ако търсите значението на термина в интернет)... Почти кандисах на Емили Дикинсън...

>>>>>

Всъщност – на основата на коя идея (въпросът е риторичен) Републиката ще има президент? Апостоле – ти Бащице, ти Майко – упъти ни – двойни ли сме, или мултиплицирани?! Где е Караджата!?

>>>>>

Професорите и преподавателите от времето на следването ми (дори и при отчитане на партийно-номенклатурния клиентелизъм) бяха истински юристи и обективни по отношение на подготовката и оценяването ни като студенти. Длъжен по сърце съм да спомена, че имаше един асистент, „натикан“ в най-неудобните часови планове и аудитории за водене на упражнения, който ни говореше свободно и вдъхновено и не се изживяваше като дисидент... Впоследствие разбрах, че въпросният Велко Вълканов е бил низвергнат поради инакомислие – и че не е бил партиен член... Опитах се после да го оприлича на ЖЖ (за да има ново-социален пример), но много селяния, боже, (макар че и Пеньо Пенев идва от село)... А и в случая става въпрос за мъжество и неконсумиране на привилегии....

>>>>>

Знаем и помним и гореспоменатите „други“ – сегашни обществено-капитализирани силоваци – тогава в аудиториите бяха първи „партийци“, а след това се самоопределиха за „демократи“, или „радикали“, или „десни“, или „монархисти“, или „етнически“, или „националисти“, или центровани като „всякакви“... и пеят Пийт Сийгър... Цитираната ЦЦ споменава Булат Окуджава (мисля, че не го разбира, а се самоотчита пред цензурата, тъй като въпросният е дисидент, а и името му не звучи по руски...) И защо не каже нещо например за Джоан Бейз (все пак е от вездесъщата американска „нация“)?!

>>>>>

Размишлявайки – с исторически-ограничено виждане (по чеховски обикновено): Еничарите затова са жестоки – защото навярно отмъщават за насилствено променената си самоличност и открадната идентичност... Хамелеоните пък може би използват природата си повече за защита, отколкото за нападение...

>>>>>

E-е – Виктор Юго казва, че „... човек може сам да определя събитията...“. Това ще рече – ако е личност с житейска позиция, пък бил той/тя настоящ български клошар... (дори само с „усещането“ на Владимир Башев).

>>>>>

Казаното тук няма предизборни претенции и мотивация – само настояване и тежест за подчертаване на достойнство, включително и като юрист (и не става дори въпрос за образование, а за дух и начин на мислене, почитайки Сократ – при наобикалящи ни толкова много квази-дипломи, „професор-доктори“, философско-право-тълкувателно-раздаващи капацитети... изобщо – клинични случаи, превърнали се в норма)... И като кажеш „добър ден“, или „извинете“, или „обичам ви“, тръпнеш – дали така се прави?... ще ти отговорят ли?... Давайки си сметка колко за кратко съм жив и колко дълго ще съм умрял, не искам някой друг да пренаписва собствената ми – мимолетно-реална, житейска история.

>>>>>

От псевдо-политиците не искаме нито пари, нито акъл, нито дори информация за „ттип“, „сета“ и всякакви техни засекретени и богонеудобни проекти. Ще си върнем държавата – дори и ако трябва, както казва поетът „... да тропаме по вратите и ще търсим сметка...“.

>>>>>

И въпреки всичко – написаното тук аз предназначавам за озаптяване крясъка на демоните.

>>>>>

Както казва тазгодишният нобелов лауреат по литература: “It’s Alright, Ma“. И допълнено от съпругата ми (в житейския смисъл на нещата) : „... не си мислете, че сме глупави – всичко виждаме и разбираме... всяко търпение си има граници... ще ви бием шута“.

>>>>>