Късно е да обичам...
- И сега се връщаш, казваш ми, че искаш да си с мен и... очакваш отново всичко да е по старому, просто ей така, все едно нищо не е станало? Как дори посмя да го кажеш! – сините й очи се впиха като ледени стрели в него, с желанието да изпият и последната му сила, да го измъчат така, както той нея измъчваше през цялото това време, когато бяха заедно. Тонът й беше непреклонен. Беше го решила отдавна. Никога повече нямаше да му даде втори шанс. Тя не беше играчка, с която едно момченце да си поиграе, тъй като му е скучно и после да я зареже в коша с другите играчки. Знаеше, че всяко едно момиче го казваше това, отчаяна от раздялата, а после се връщаше в обятията на нейният „принц”, но не и тя! Тя щеше да остане здраво стъпила зад решението си и нямаше да му позволи да постъпва с нея както му скимне. Тя беше силно момиче и за нея втори шансове не съществуваха.
Той наведе гласа и замълча за момент. Не знаеше какво да каже, не знаеше как да реагира. Беше сигурен, че тя го ...