Един силует се показа отново на терасата отсреща. Ти ли си това? Не, не си, как можах да забравя?! Теб те няма там от години, не си се появявала там, от както бяхме деца. Но вече нищо не е така, както беше, когато бяхме деца...

            Помниш ли какви бяхме, какво правехме? Помниш ли как бяхме само аз и ти срещу света? Помниш ли как дори проблемите ни бяха смешни, защото минавахме заедно през тях? Кажи ми, помниш ли нещо от това, останало ли е нещо у теб от това дете, което беше тогава? Защото аз все още помня всичко, всеки един момент, и знам, че никога няма да мога да върна времето обратно, за да го преживея отново. Знам, че никога повече няма да си играем нашите детски игри с момчетата от блока. Знам, че никога повече няма да оставаме до късно пред блока, за да си говорим, просто ей така. Знам, че никога повече няма да се измъквам от дома, когато ми е забранено, само за да дойда при теб и да бършем прах или да учим. Знам, че никога повече няма да обсъждаме заедно всяка песен и да спорим хубава ли е или не. Знам, че никога повече няма да е същото, както беше преди.

            Аз не те виня. Разбирам, че ти просто трябваше да тръгнеш, да промениш тази част от живота ти, с която ти беше толкова трудно да живееш. Разбирам те и те подкрепям. Но просто искам да не ме забравяш. Не забравяй това, което беше преди. Носи го със себе си, дори да е една мъничка частица, носи го със себе си. Потърси го, когато се чувстваш самотна, когато вече не виждаш смисъл в нищо. Помни, че тук все още има някой, който държи на теб и те подкрепя. Помни!

            Предполагам, че всички тези думи те озадачават...Явно чрез тях просто търся начин да ти кажа, че ми липсваш и че те обичам. Така че просто ще го кажа: Липсваш ми!!!